Лекции по Икономика

18. Анализ на имуществената структура (ИС).

Имуществената структура се характеризира чрез показатели за структура изразяващи се в %, относителни дялове на ДА и КА към общата сума на всички активи, т.е. към цялото имущество на предприятието. Използват се следните показатели:
– структура на ДА (относителен дял на ДА)
– структура на КА (относителен дял на КА)
В литературата по ФСА се споменава и за отношение между ДА и КА като показател за имущественото напрежение.
Стойностите на Сда зависят най-вече от браншовата принадлежност на предприятието. Най-големи те са при транспорта (60%) и енергетиката (40-45%), а най-ниски в сферата на обръщението (търговската дейност – 30%).
Показателите за имуществената структура се анализират в динамика, за продължителен период от време. Чрез анализа се цели да се установи съответствието между ИС на анализираното предприятие и средните стойности за показателя за ИС в бранша. По-високия от средните стойности относителен дял на ДА означава по-голяма сума на постоянните разходи под формата на амортизации, ремонт, данъци, застраховки и т.н. Следователно ако чрез анализа констатираме подобен факт, пътищата за намаляване на тези постоянни разходи са изброените по-горе фактори. Най-важното в случая е правилно избраната амортизационна политика и прилагането на ускорени методи на амортизация.
При КА по-големия им относителен дял позволява да се реагира по-гъвкаво при евентуални пазарни и икон. конюнктури. Когато този относителен дял превишава доста средните стойности на показателя в бранша, значи в анализираната фирма са налице големи размери на вземанията и високо равнище на обездвиженост на МЗ. Анализа следва да се конкретизира в посока на изследване на дебиторската задлъжнялост и на МЗ.
Структурният анализ на имуществото (на активите) налага да се изследва и увеличението (намалението) на активите за сметка на собствения капитал, а така също и зависимостта между стойността на амортизируемите активи и степента на тяхната амортизация. Изменението под формата на увеличение или намаление на активите за сметка на собствения капитал се определя като от сумата на активите по балансова стойност се извади сумата на получените заеми, задължения, финансирания. Този показател следва да се изследва за продължителен период от време в динамиката.
Зависимостта между стойността на амортизируемите активи и степента на амортизацията им се анализира с помощта на коефициент на амортизациям, който е частно между сумата на амортизациите, т.е. коректива им, и сумата на амортизируемите активи по отчетна стойност. Желателно е този показател също да се изследва в динамиката за продължителен период.