Лекции по Икономика

13. Ползи и предимства на ВФП

1. Ползи
Достигане на достатъчна критична маса на ФИ обединени под един покрив означава постигане на достатъчно голям оборот от сделките, така че да се постигнат икономии от мащаба.
Синергетиче ефект от интегрирането на разнообразни ФУслуги под един покрив / Икономии от обхвата на дейноста /. Постигат се приподходяща комбинация на ресурси, използвани при създаването на ФУслуга. За целта се изисква корпоративно сдружаване м/у отделни ФИ. При създаването и предлагането на ФУслуги има много висок потенциал за икономии от обхвата, свързани с намаляването на разходи за набавяне, обработка, анализ и съхранение на инфо за клиентите /инфо от потребностите и притенциите на клиентите към продуктите, инфо за доходите на клиентите, инфо за способноста на клиента да плаща по една или др.сделки и инфо за това как той ползва продукта /.
Възможности за outsourting на някои рутинни / повтарящи се идентични процеси и дейности, причинители на разходи. Вместо да се осъществяват отделно от всяка ФИ те могат да се изнесат в някакъв общ център или дори да се изнесат към външни фирми.
Разходни предимства – От съвместно ползване на съществуващите технологии, персонал и дистрибуционни канали за доставка не само на типични банкови услуги, но и на ЗУслуги, услуги с ЦК, инвестиции и т.н. Икономиите са в резултат на къстосани продажби / cross selling /. Този ефект се постига и при запазване на икономическа и правна самостоятелност на партньорите.
Възможност за съсдаване на общ ФПортал в интернет / медиина дистрибуция /.
Постигане на ефект от диверсификация от две насоки:
1. при отсъствие на перфектна, позитивна корелация между нетните доходи от отделните продуктови линии в рамките на диверсификационния финансов конгломерат. Този ефект е най-голям когато се комбинират чисто банкови със ЗПродукти.
2. При разширяване на дейноста в широк географски план. Така се елиминира опасността от географските рискове.

2. Предизвикателства пред ВФП
1. Различието във фирмените култури на отделните ФИ обединени под покрива на ФКонгломерат. Няма ясно мнение и становище, дали някоя от тези култури ще надделее, дали могат да съжителстват съвместно или са толкова различни, че това поставя под съмнение успеха на allfinanz стратегията.
2. Комплексния характер на предлаганите ФУслуги изисква специални познания от служителите, за да могат да консултират ефективно своите клиенти. Това предполага обучение, а следователно и разходи.
3. Възможно ли е индивидуалните потребности на клиентите от едни продукти да се съчетаят с интегрираното пакетно предлагане на продукти / чрез пазаруване на едно масто в пакет /.
4. Контролът върху приходите и разходите от съвместни проекти в рамките на ФКонгломерат изисква ясно изградени схеми за организация на съвместното създаване и пласмент на ФУслуги.
5. Комплексният характер на капитала на ФКонгломерат, които мнохо често е свързан с вътрешно групови дялови участия на една ФИ в капитала на други. Смесването на капиталите крие рискове за целия холдинг, ако проблемите на една ФИ се разпространяват и сред останалите. Взаимното проникване на капитали води до ситуации на двоен гиаринг, многократен гиаринг и свръх ливъридж. / Double gearing, Moltple giaring, Excessive leverage /
Двойният гиаринг е когато една И емитира собствен капитал и насочва тези средства като дялови участия в капитала на др.И от холдинга, ако след това вторатаИ от своя страна го прехвърля към друга говорим за многократен гиаринг.
Свръх личъридж имаме когато една ФИ от холдинга емитира дълг и насочва средствата в капитала на друг бизнес – единица от холдинга / в някои случай това е забранено /.
6. Предизвикателства към рискмениджмънта на такивасложни структори като на ФКонгломерати.
7. Предизвикателства за ФКонгломерати от ел.търговия ч/з интернет.
8. Проблема за регулирането и надзора на ФКонгломерати.
Проблема с регулирането се разглежда в две насоки:
• Банките като част от ФКонгломерати функционират в уславията на изградена защитна мрежа / safety net /, която действа в подкрепа на тяхната стабилност. Защитната мрежа включва функцията на централната банка като кредитор на последна инстанция, система за гарантиране на влоговете и механизми за осигуряване финансирането на платежната система. Банките извличат полза от защитната мрежа, но ако тези ползи се прехвърлят и към др.ФИ в рамнките на ФКОнгломерат това ще създава допълнителни разходи за защитната мрежа.
• Намирането на оптимален баланс м/у секторното, функционално регулиране и регулирането на консолидирана основа. Някои ФИ включени във ФКонгломерат се регулират от различни секторни надзорни агенции, но се налага да се осъществява и надзор върху целия конгломерат. Това изисква сътрудничество м/у секторните надзорни Институции.
Всички без банките се регулират от комисията за ФНадзор, а банките – от БНБ.
ФКонгломерати осъществяват дейноста си глобално, това изисква сътрудничество и м/у надзорните агенции от различни страни. В тази връзка най-голям принос има изградения през 1999г. Общ Форум на Базелския Комитет за Банков Надзор, Международната Организация на комисиите по ЦК и Международната Асоциация за ЗНадзорни Органи. Инициативата на тези три институции доведе до приемане на принципи за надзов в/у ФКонгломерати.
Основни акценти в надзора на ФКонгломерати включва на I-во място измерване и оценяване на капиталовата адекватностна ФКонгломерат на консолидирана основа, отчитаща ситуации като двоян и многократен гиаринг и свръх ливъридж.
На II-ро място – въвеждане на критерии за оценяване компетентноста на лицата с управленски компетенции във ФКонгломерат.
III-то място – стандартизация на рисковете.
IV-то – обмяна на инфо м/у секторните надзорни органи в национален и международен план.
V-то – постигането на оптимален баланс м/у сепаративното регулиране и надзора на консолидирана основа.