Ликвидността е способността на предприятието по-бързо да превръща част от имуществото си в пари и своевременно да извършва текущите си плащания към кредиторите. Анализа на ликвидността дава възможност за оценка и прогноза именно на способността на фирмата своевременно да посреща финансовите си задължения. Затова Л е един от най-следените показатели за финансовото състояние на фирмата.
Принципно Л се анализира като се съпоставят КА с краткосрочните задължения. Л се опредделя като количествена характеристика на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните си КА, без разходите за бъдещи периоди. За анализ на Л съгласно бившия НСС 13 бяха предвидени 4 основни показателя, с които се определя равнището на Л на фирмата. Всички тези показатели се изчисляват като коефициент.
На първо равнище ликвидността се анализира с коефициент на обща Л (коефициент на текуща Л):
(краткосрочни задължения)
Икономическото тълкуване на показателя е колко пъти фирмата покрива краткосрочните си задължения с наличните си КА. За улеснение на анализа има препоръчителни стойности на КОЛ, които в повечето случаи имат отраслова специфика.
Счита се, че при стойности от 1 до 1,5 Л е нормална. При стойности от 1,5 до 2 Л е висока и при стойности над 2 – 50% от КА се формират за сметка собствените средства. При стойности > 2 (3, 4, 5, и т.н.) предприятието има излишък на средства. Желанието за висока Л не трябва да се абсолютизира. Прекалено високото равнище на КОЛ може да бъде резултат от нерационалното използване на парите на предприятието, от забавено разплащане с клиентите, от забавена обръщаемост на МЗ. КОЛ е известен още като “коефициент на покриване задълженията на фирмата по текущите операции”.
Освен ръководния екип на фирмата от равнището и динамиката на КОЛ се интересуват и краткосрочните кредитори, което е продиктувано от факта, че от стойностите на коефициента зависи способността на фирмата да осигури парични средства за удовлетворяване на краткосрочните кредитори.
Определен интерес към този показател проявяват и дългосрочните кредитори, тъй като ако фирмата не може да плаща краткосрочните си задължения тя е заплашена от фалит. Ето защо в страните с развита пазарна икономика съществува практика при отпускане на дългосрочни кредити да се поставя условие за минимално равнище на КОЛ.
Този показател обаче притежава един съществен недостатък, а именно: 1 значителна част от оборотния капитал на фирмата е ангажиран в МЗ, които не винаги могат да бъдат отнесени към бързо ликвидните средства. Ето защо при извършване анализа на Л за по-голяма прецизност се използва следващия показател.
Второ равнище – показател за бърза Л. При него се абстрахираме от по-бавно ликвидните МЗ.
Препоръчителните стойности на КБЛ са = или > 1. Това означава това, което е като сума в числителя трябва да покрие поне веднъж краткосрочните задължения.
Чрез ПБЛ се дава по-реална представа за паричните средства, с които разполага фирмата и които могат по-бързо да се изплатят на кредиторите.
Трето равнище – коефициент за незабавна Л.
В текущите задължения се включват краткосрочните задължения + годишната сума за погасяване на дългосрочните задължения. Препоръчителните стойности са 1 или < 1.
Четвърто равнище – показател за абсолютна Л.
Препоръчителни стойности – 0,3 до 0,6 в зависимост от браншовата принадлежност. При по-големи стойности имаме наличие на излишни парични средства, които трябва да се завъртят в бизнеса.
Често в литературата за ФСА се споменава за още 1 коефициент на Л като съотношение между вземанията и задълженията на фирмата. Препоръчителните му стойности са около 0,7 при дейности с голяма трудопоглъщаемост и 0,8 до 0,9 при дейности с ниска трудопоглъщаемост. За нормални се считат стойности < 1.
Що се касае до дългосрочната платежоспособност тя е известна като финансова автономност на фирмата. Анализа на дългосрочната платежоспособност най-често се извършва чрез: коефициент на финансова автономност и коефициент (степен) на задлъжнялост.
