През втората половина на ХХ в. научните открития се внедряват много бързо в практиката. Обособяват се нови отрасли – електроника, космическа техника, биотехнологии. Измененията са резултат от превръщането на науката в производителна сила. Тези тенденции се развиват приоритетно в икономически развитите страни. През последните десетилетия отличителна тенденция става развитието на информационните технологии. Те получават широко приложение не само в производството, но и в образованието, здравеопазването, в бита на хората.
Съвременните тенденции в развитието на световното стопанство поставят много високи изисквания към образованието и квалификацията на работната сила. Високотехнологичните отрасли се определят и като наукоемки, защото разходът на умствен труд на заетите значително превишава физическите им усилия.
Фактори за териториално развитие на стопанството
Върху стопанството на регионите и страните в света влияят на редица фактори – географско положение, природни, социално-икономически, научно-технически и екологични.
Географско положение. Териториите, които са в близост до пристанищни комплекси, автомагистрали, имат много по-големи предимства за развитие на стопанска дейност.
Природните фактори включват природните условия и природните ресурси.
Социално-икономическите фактори разкриват влиянието на работната сила (квалификация, брой, възрастова структура), селищната мрежа, пазарите, транспорта и др.
Научно-техническите фактори променят структурата на националните и на световното стопанство. Научно-техническите фактори обуславят нови форми на териториална организация на стопанството – технологични паркове и технополиси.
Екологичен фактор. Неговата сила на въздействие върху териториалното разпределение на стопанството нараства. Замърсяването на въздуха, водите и почвите от стопанската дейност изменя условията на живот и труд на планетата. За да се ограничи тази тенденция, се правят все повече разходи, които повишават себестойността на продукцията.
нагоре
Структура на стопанството
Под влияние на разделението на труда отделните производства се обединяват (групират) в отрасли и сектори. В пазарното стопанство се обособяват три сектора. По фиг. 1 проследете отраслите, които се включват към отделните стопански сектори. В исторически план структурата на стопанството за продължителен период от време (до XVIII в.) е аграрна. По-късно в резултат на промишлената революция се налага индустриалната (промишлената) структура на стопанството.
Показатели за развитие и анализиране на стопанската структура
Най-важен е брутният вътрешен продукт (БВП).
Той се формира от стойността на крайните продукти на добивните, обработващите и обслужващите отрасли за определен период от време (обикновено за една година).
Използват се и други показатели – обем на произведената продукция (в натура и в стойност), брой на заетите, възрастова и образователна структура на работната сила. По-голямо приложение трябва да намерят и показателите средна продължителност на живота на хората, екологично състояние на географската среда, структура на хранителния баланс на населението и др.
Как се прави характеристика на стопански отрасъл?
Характеризирането на стопанския отрасъл е дейност, която се извършва в следната последователност:
1. Разкриване на същността, значението и особеностите на отрасъла.
2. Определяне на мястото и дела му в световното, регионалното и националното стопанство.
3. Описване на условията и факторите за развитие на отрасъла.
