Международната тъговия е конкретна форма на размяна на стоки и услуги между държавите. Тя предполага съзнателна дейност към осъществуване на покупко-продажбата между отделните страни. Непосредствено свързан с нея е международния пазар, който обхваща сферата на обръщението на стоките и услугите които участват в размяната.
В зависимост от направлението на движение на стоките и услугите разграничаваме:
- импортна търговия – сделките по внасяне на чуждестранни стоки;
- експортна – продажбата на стоки в други страни – износа на стоки за чужбина;
- реекспортна – търговски сделки при които една страна купува стоки от друга и ги продава на трета без преработка.
В зависимост от обхвата на стоките, които се включват в отчитането, международната търговия бива:
- обща – обхваща целия внос, износ, реекспорт и специфични операции и сделките със злато и други ценности. Тя включва и всички плащания, произтичащи от пространственото преместване на стоките и от изменението на тяхната собственост (транспортни тарифи, застраховки, навлог и други).
- специална – обхваща само износа на стоки, които са произведени или трайно преработени в страната и вноса на стоки предназначен за крайно потребление в страната. Следователно специалната търговия не включва посредническата и реекспортна търговия, а специалните и специфични операции, като производство и търговия с оръжие, бойна техника, злато и други. От друга страна всички преференции, които се предоставят в международната търговия от международните институции и държавите по повод митническото третиране се отнасят само за специалната търговия. Всяка страна суверенно определя какви стоки ще отчита като специална търговия, но най-често критериите в това отношение се съдържат в т.нар. Правила за произход на стоката, представляващи национални нормативни актове включени в митническото законодателство.
В зависимост от звената през които минава:
- директна търговия – когато контрагентите са износител-вносител
- посредническа - трета чужда страна оказва съдействие при сключване на сделката
- консигнационна – стоката се изнася преди да е продадена
Според начина на извършване на сделката и плащането:
- борсова търговия – постоянно действащо тържище, където сделките се сключват чрез наддаване или типове контракти
Политиката на една страна в областта на международната търговия може да приема да приема три форми:
1. свободна търговия - отсъствие на правителствена намеса в търговските отношения на местните с чуждите производители;
2. абсолютен протекционизъм - отсъствие на търговски отношения на една страна с останалия свят;
3. обикновен протекционализъм - отклонение от свободната търговия, с цел защита на националното производство от външната конкуренция.
Всяка ситуация, при която в резултат на правителствена намеса равновесната цена е различна от световната, но по-малка от вътрешната, и вносът намалява, но не се прекратява, представлява протекционизъм. Има три вида протекционистична политика:
- пряко увеличава цената на стоката като използва вносни мита. Митото е вид данък, с който се облагат вносните, изностните и транзитните стоки при преминаване на държавната граница;
- пряко намалява количеството на внасяната стока, чрез използване на вносна квота. Вносна квота - ограничението за внасяното количество;
- немитнически ограничения - валутни и кредитните ограничения при внос, санитерните и ветеринарните изисквания към внасяните стоки и др. Митото може да бъде определено или като абсолютна сума за единица продукт или в процент в/у цената на стоката. Има забранително и незабравителни мита.
Митото е приходоизточник за държавния бюджет. Квотата обикновено предоставя печалбата, резултат от ценовата разлика, на този, който извършва вноса на дадената стока. Една митническа политика влияе по различен начин, производители, правителство и обществото като цяло. Загуба на потребителите - в резултат на по-високата пазарна цена част от потребителите намаляват потреблението си, а друга част - го прекратяват изобщо. Печалба на производителите - увеличената цена стимулира местните производители да разширят производството.
Доход на правителството = (количество на внасяната стока) х (еличината на митото за 1 продукт).
Чиста загуба на обществото - изразява се в разликата между загубата на потребителите и печалбата на производителите и правителството. Значителният протекционизъм като търговска политика на страните учавстващи в международната търговия води до намаляване на благосъстоянието в световен мащаб. Определена митническа политика може да доведе до изгоди за една страна при условие, че другите страни не отговарят по същият начин.
ВТП може да бъде изградена на административни мерки, може да има макроикономически характер, да е свързана с варирането на валутен курс на националната парична единица с оглед уравновесяването на търговския баланс. Администивните мерки включват търговски протекции, валутен контрол, политика на заемане на чужди платежни средства.
Политиката на протекции - има двойнствена природа: Първо тя покачва износа и второ намалява вноса. Увеличаването на износа става посредством субсидиране в полза на износителите чрез експортни премии. Намаляването на вноса се постига чрез изменението на вносните Р, митническите тарифи, извънмитническите ограничения и вносните квоти.
Митата Э в 2 основни форми - адвалорни и специфични. Адвалорните представляват процент от стойността на облагаемата стока. Специфични мита са суми които се събират на единица физическо измерение на вноса. /Постепенно се намалява ролята на приходната функция, а се увеличава ролята на защитната, защото много по-добре е вниманието да се насочи към повишаване на износа. През последните гоини общия размер на световния износ значително се е увеличил/.
Субсидиите биват експортни и местни. Експортните се плащат когато стоката е изнесена. Те биват преки субсидии на фирми или отрасли, премии за износа, отпускане на експортни кредити при преферинциална лихва и др.. Местните субсидии служат за стимулиране на производството, намаляване на разходите, увеличаване конкурентноспособноста на местното производство и др.
