Началото на развитието на „управлението на разходите” като научно и приложна дисциплина може да се датира от средата на ХХ в. Бурните темпове на развитие на икономиката, основно в САЩ и Япония, както и тласъка на теориите за управление на бизнеса са отправна точка в развитието и на тази дисциплина. Развитието на производството и пазара налага търсенето на нови подходи при формирането на пазарните цени. До този момент, основно цените на продуктите са се формирали въз основа на метода „разходи + надбавка(печалба), като за основа е използвана информацията получавана от традиционното счетоводство.
Развитието на икономическите отношения изискват и развитие на традиционната информационна система, като се отделя особено внимание на елементите свързани с вземането на управленски решения за бъдещото развитие на бизнеса. Управлението на новопоявилите се големи предприятия в началото на ХХ в. изисква и нови методи за контрол върху дейността от страна на ръководителите. Техните функции постепенно се откъсват от т.нар. оперативен контрол върху стопанските процеси. През този период до 1930 г. се натрупва огромен опит по отношение на разходите. Усъвършенства се теорията на пълните разходи като сума на основните разходи и общопроизводствените разходи. Основните елементи в тази теория са преките материални, преките трудови и общите разходи. На този етап от развитието все по-често се поставя въпросът за разпределението на постоянните разходи (независещи от обема на производството), като се търсят методи и бази за тяхното адекватно разпределение в себестойността на продукцията.
Развитието и усъвършенстването на концепцията за управлението на разходите е и резултат от развитието на счетоводната наука. Информацията необходима на мениджмънта във връзка с вземането на решения по отношение на разходите и ефективността, както отбелязохме е тясно свързана с управленското счетоводство. Развитието на счетоводната наука преминава през няколко основни етапа :
- първи етап – практическо извършване на книговодство на разходите;
- втори етап – традиционно счетоводство на разходите;
- трети етап – преминаване към управленско счетоводство;
- четвърти етап – който продължава до днес, задълбочаване на счетоводния анализ с цел, изготвянето на конкретни управленски решения.
По бързото развитие на управленското счетоводство в държавите с т.нар. Англо-саксонски счетоводен модел е предпоставка за по-ранното възникване на мениджмънта на разходите в тези страни. Характерно за тях е, че те са по новаторски и са ориентирани към отваряне на дейността си към инвеститорите, търсене на възможности за развитие на бизнеса. Естествено на определен етап от своето развитие и в страните прилагащи т.нар. континентален счетоводен модел узрява идеята за ефективността и управлението на разходите.
Възникването на управлението на разходите както стана ясно е следствие на развитието на две отделни научни направления – счетоводство ( в частност управленско счетоводство) и мениджмънт. Вследствие на това, може да се каже, че мениджмънта на разходите стартира своето развитие през четвъртия етап от развитие на управленското счетоводство и продължава и до днес.
Промените в икономическата наука от средата на 70-те години на миналия век, продиктувани от развитието на конкуренцията и технологиите, доведе до търсене на иновативен подход за използване на финансовата и не финансовата информация в организациите. Новата среда предоставя повече представителна информация за дейността на организациите, процеси, продукти, услуги и клиенти. Много водещи компании започнаха да използват изградените системи за разходите за проектирането на продукти и услуги които да задоволяват както потребителските очаквания, така и да водят до печалба.
Фирмите се все повече осъзнават нуждата от изграждането на система за разходите за да подобрят своите основни функции: за оценка на наличните активи и измерване на стойността на продадените стоки във финансовите отчети; установяване на разходите за дейностите, продуктите, и клиентите; осигуряването на обратна икономическа информация за мениджърите и служителите на фирмата във връзка с ефективността на процесите.
През последните години се откроява тенденцията на вплитане на „управлението на разходите” в един нов подход за управление на цялостната стопанска дейност – „контролинга”. Характерно за него е, че се интегрират всички дейности свързани с управлението на предприятието, в т.ч. и управлението на разходите. Поради това много автори считат, че се заражда нов етап в развитието на „управлението на разходите”, по-точно преминаване към ново, по-ефективно управление на дейността като цяло.
