Международната валутна система е съставна част на международната финансова система, тя е исторически определена форма на организация на международните ваутни отношения, която се формира по пътя на договореността на отделните страни и се закрепява юридически с държавни споразумения. Основната и функция е уреждането на валутните отношения между страните. Валутните отношения възникват при обслужване на стопанските връзки между страните при осъществяване на външната търговия, при износа на капитал, при инвестиране на печалба, при предоставяне на заеми и т.н.
Елементи на
международната валутна система са:
- приетата парична единица като еталон или всеобщ стандарт на стойността – американски долар, злато;
- установеният механизъм за определяне на валутните паритети
- националните и международните емисионни институти, които са натоварени с пускането в обръщение на паричната единица.
Всяка държава притежава национална парична единица която служи за платежно средство. Износът и вносът се нуждае от чуждестранна валута. Терминът валута се употребява двустранно - от една страна, под валута се разбира паричната единица, представляваща фундаменда на паричната система на дадено национално стопанство, а от друга - всички чуждестранни парични единици. Ако износът превиши вносът, стараната натрупва резерви от чуждестранна валута. Превишаването на вноса над износа поражда недостиг на валута която би могъл да се избегне с кредити от международните банки или използването на собствени резерви от други финансови активи. Ако износът е равен на вносът - идеална схема на външната търговия при която износът 100% финансира вноса. Валута могат да бъдат и полици, облигации, чекове и др., които се наричат девизи. Международната размяна на стоки и услуги се обслужва от конвертируеми валути.
