Себестойността има важно значение за ценовата политика на предприятието и за неговия фин. резултат и рентабилност. Следователно себестойността трябва да бъде контролирана и анализирана на всички етапи на нейното формиране. Целта на анализа е търсенето на пътища и средства за нейното снижение и така за подобряване на крайния фин. резултат на предприятието. Основните показатели, с които се планира снижението на себестойността на продукцията в предприятието са:
абсолютна сума на икономията от снижение на себестойността
относителен размер в процент на икономията от снижението на себестойността
показател за себестойността на 100 лв продукция
Абсолютната сума на икономията от снижението на себестойността се определя като разлика между фактическата себестойност през отчетния период и базисната себестойност, респективно предварително планираната.
Относителната икономия се определя като абсолютната сума на икономията на себестойността се раздели на базисната, респ. плановата себестойност и полученото се умножи по 100 (в %).
Измененията, които настъпват между фактическата и базисната абсолютна сума на икономията от снижение на себестойността най-често се получава поради влиянието на следните фактори:
настъпили изменения в обема на произвежданата продукция
настъпили изменения в асортиментното разнообразие на произвежданата продукция.
Важно значение за изследване на себестойността има показателят себестойност на 100 лв продукция. Той се определя като процентно отношение между пълната себестойност на продукцията и стойността на продукцията по продажни цени без ДДС.
П – (видове изделия)
С – себестойност (пълна)
Ц – цена на единица изделие без ДДС
Първо определяме базисните (плановите) и фактическите стойности на показателя себестойност на 100 лв продукция:
След това определяме абсолютния размер на изменението на показателя себестойност на 100 лв продукция през отчетния период спрямо базисния.
Това абсолютно изменение под формата на снижение или увеличение на себестойността на 100 лв продукция се обуславя от влиянието на следните 3фактора:
1. настъпили изменения в количеството произведена продукция (в броя на изделията)
2. настъпили изменения в себестойността на отделните изделия
3. настъпили изменения в продажните цени на продукцията.
Влиянието на посочените фактори върху изменението на себестойността на 100 лв продукция налага да се извърши факторен анализ и да се определи степента и посоката на въздействие на тези фактори.
Първо измерваме влиянието на количествения фактор, т.е. на измененията в броя на произведените изделия:
Влияниетона втория фактор (измененията в себестойността на отделните изделия) се определя чрез заместване във веригата, след което се изчислява разликата между втори и първи условен показател на себестойността на 100 лв продукция.
Аналогично определяме влиянието на третия фактор (измененията в продажните цени на продукцията).
Проверка: (чрез алгебричен сбро от влиянието на 3 фактора)
Този алгебричен сбор трябва да е равен на общото абсолютно изменение на показателя С100/П през отчетния период спрямо базисния.
Показателят С100/П е пряко свързан с рентабилността, изчислена на база печалба от продажби на продукция и нетните приходи от продажби на същата продукция.
Разликата между 100% и пълната себестойност на 100 лв продукция е печалбата на 100 лв продукция, т.е. рентабилността. Тази връзка позволява резултатите от анализа на С100/П да се обвържат с анализа на рентабилността. Получените резултати от влиянието на отделните фактори върху изменението на себестойността на 100 лв продукция показват влиянието им върху рентабилността. Това означава, че ако в хода на анализа сме констатирали, че даден фактор е допринесъл за увеличаване на С100/П с определен процент, със същия процент е снижена рентабилността на продукцията.
