Лекции по Икономика

38. Анализ на състава, структурата и динамиката на печалбата.

Печалбата е положителният фин. резултат от дейността на предприятието, към който то се стреми. От гл.т. на счетоводното й отчитане печалбата представлява разлика между общите приходи и съвкупните разходи на предприятието. От гл.т. на държавните и фин. органи интерес представлява само нейната облагаема стойност.
Печалбата може да бъде изразена количествено чрез нейната величина или сума, а така също и качествено като относителна величина, т.е. в процент спрямо величината на капитала. Това отношение се нарича норма на печалбата и се използва като един от най-популярните измерители на рентабилността. Печалбата, която остава на разположение в предприятието като разлика между всички приходи и разходи (в т.ч. и за данъци) се нарича балансова печалба. Съществуват различни определения и тълкувания за понятието балансова печалба/загуба:
От гл.т. на ОПР елементите на печалбата са:
 печалба от дейността
 печалба от фин. дейност
 печалба от извънредните приходи и разходи
 счетоводна печалба
 балансова печалба
Печалбата от дейността е фин. резултат от основната дейност на предприятието, свързан с производството на продукция, стоки или оказване на услуги. Тя се получава като се съпоставят получените приходи и извършените разходи. Счита се, че основният елемент на тази печалба е маржиналният доход, който представлява разлика между нетните постъпления от продажби и съкратената себестойност. Когато от маржиналния доход извадим разходите за организация и управление и за продажби на продукция и разходите за спомагателната дейност се получава печалбата от дейността на предприятието.
Печалбата от финансовата дейност се формира от фин. операции на предприятието, т.е. тя се получава като се съпоставят приходите от лихви, от дялово участие, от операции с инвестиции и валутни операции с извършените разходи за лихви и т.н. и другите фин. разходи.
Печалбата от операции по управлението зависи единствено от дейността на управленските органи. Тя се формира като се съпоставят приходите от отписани задължения, глоби и неустойки, излишъци с извънредните разходи за отписани вземания, липси, фири и др.
Печалбата бива още от минали години и от текущата година.
Тъй като счетоводното отчитане на фин. резултат се организира чрез сметките от гр. 12, информацията съдържаща се в тези сметки е един от основните източници на данни за анализа на печалбата. Друг информационен източник е ОПР и счетоводния баланс. При необходимост могат да бъдат привлечени допълнителни данни от приложенията към ГФО като например: Справка за разпределение на печалбата и покриване на загубите, Справка за извънредните приходи и разходи, Справка за притежаваните ЦК, Справка за лихвите.
Анализът на състава, структурата и динамиката на печалбата се извършва предимно с данни от ОПР и от съответните счетоводни сметки за отчитане на печалбата. При извършването на анализа на състава и структурата на печалбата следва да се има предвид, че най-голямо внимание върху тези характеристики на печалбата оказва обема и структурата на стоп. дейност, респективно производството, а така също и механизма за формиране на печалбата. Известно е, че основният елемент на печалбата от дейността е маржиналният доход, който изразява редица структурни зависимости при формиране на печалбата.
– нетни приходи от продажби
Ссъкр. – съкратена себестойност
Връзката и структурните зависимости между маржиналния доход и печалбата от дейността се представят по следния начин:

ПД – печалба от дейността
– разходи за организация и управление
– разходи за продажби
Тъй като почти във всички случаи анализът на печалбата е факторен, след като се констатират настъпилите изменения в нея се пристъпва първо към определяне влиянието на преките фактори, а след това ако целите и задачите на анализа го налагат, се определя влиянието на непреките (косвени) фактори. За определяне влиянието на преките фактори се използва модела за нейното формиране:
Най-широко влияние върху печалбата оказва общата сума на приходите и на разходите. Затова те се наричат фактори от първо равнище (първи ранг). За определяне на тяхното влияние използваме способа на верижното заместване. Използваният модел от първо равнище по-нататък се преобразува чрез детайлизиране и на база данните за видовете приходи и разходи в ОПР. Целта е да се потърси влиянието на повече и детайлни фактори, които се наричат фактори от второ равнище.
От посочения модел се вижда, че факторите от второ равнище оказват влияние върху състава и структурата на печалбата в резултат на:
 настъпили изменения в приходите и разходите от дейността
 настъпили изменения във фин. приходи и разходи
 настъпили изменения в извънредните приходи и разходи
 настъпили изменения в данъците
След като определим влиянието на факторите от първо и второ равнище е желателно да се извърши анализ на настъпилите изменения във видовете фин. резултат, а именно:
 фин. резултат от приходите и разходите за дейността
 фин. резултат от фин. приходи и разходи
 фин. резултат от извънредните приходи и разходи
След като анализираме видовете фин. резултат аналитичното изучаване на печалбата приключва с проследяването на нейното изменение в динамика за продължителен период от време (от 3 до 5 г.) Анализът в този аспект не е сложен, като за целта подходящо е използването на индексния способ и способа на динамичните редове. В резултат на този аспект на анализа се изчисляват индекси на базисна и верижна основа, като с базисните индекси се анализират тенденциите в изменението на печалбата, а с верижните индекси – темповете на изменение на печалбата.