Понятието ВФП дава възможност за широкоспектърни интерпретации. Най-общо става дума за комплексно предлагане на ФУслуги като Банкиране, застраховане, пенсионно осигуряване, сделки с ЦК под покрива на кооперирани партньори от различни сигменти на ФСектор. Според някои това има вид на Финансов Supermarket, а според други това са центрове за продажба, за обслужване на клиенти с характер на „бутици”. ВФП се изследва по-детаилно в два аспекта:
• Функционален
• Институционален
В анализа на функционалния се разглежда като съвместно създаване и предлагане на ФУслуги базирано на коопериране м/у отделни ФИ. Асортиментът на ВФП може да варира от единична покупка до тотално ФОбслужване на клиентите.
Allfinanz представлява комбиниран пласмент на услуги от различни Институции, но под обща фирмена марка.
Удовлетворяването на една потребност на клиент с един продукт като правило предполага търсене на друг продукт и така продуктовото предлагане може да се обвърже в пакет от продукти. Пример З ВФП от пазарна гледна точка е предлагането на продукти от типа 3V т.е. продукти за привантивно осигуряване от 2-ри и 3-ти стълб на пенсионното осигуряване, застраховане и „Управление на активите и пасивите”.
Концепцията Allfinanz има и допирни точки с ФПланиране в сферата на частното банкиране без обаче те да се покриват. Във ФБанкиране се акцентира в/у консултанския и плановия аспект на обслужване, а не толкова на продуктовия или дистрибуционния профил на предлагането. ФПредлагане е комплексна консултанска услуга която предполага една цялостна визия за богатството и ФСъстояние на клиентите, т.е. когато една банка специализира в часното банкиране трябва да познава цялостното ФСъстояние ма клиента.
При allfinanz става дума за обвързване м/у банкови, застрахователни и др. ФИ, чиито ФУслуги се създават и предлагат с помоща на обща стратегия, консултанска дейност, която съпътства ВФП е преди всичко във фазата на продажбите и поради това тя не е комплексна консултанска услуга.
В Институционален аспект ВФП акцентира в/у състава на участниците / Банки, ЗКомпании, Пенсионни фондове /. Степента на обвързаност м/у тези участници варира от символична възка / т.е. са патньори / до другата крайност – сливане на ФИ. На единия полюс е коопериране при запазване на икономичаската и правна самостоятелност, друга степен на обвързване е участие на една ФИ в капитала на др. ФИ. Друга алтернатива е концерн за ВФП ръководен от холдингова структура.
Най- силната степен е сливането на ФИ. При всяка от тези алтернативи става дума за концентрация, но тя може да се извършва на различни нива и да има различна организационна форма. Когато става дума за обединяване под формата на концерн се говори за два вида концентрация:
• Хоризонтална концентрация – т.е. обединяване под общ корпоративен покрив на институции, които отговарят на легалната дефиниция за банка и минимални изисквания за банкова дейност. Чрез този вид интеграция се постига синергитичен ефект. Извършва се иновация и реорганизация на собствената бизнес активност. Също така е възможно изнасяне / outsourting / на едни дейности към други Инстанции.
Ч/з сливането на кредитни Институции се стига до органичен растеж т.е. осигурява се критична маса т.е. обема на сделките се увеличава и по този начин се постига икономии от мащаба. Днес това интегриране на кредитни Институции се определя като интегрирано ФПредлагане.
• Вертикална концентрация. Вече говорим за ФКонгломерати. Те са такава организационна форма чиято сфера на бизнес активност се простира върху целия спектър от възможни за предлагане ФУслуги / обединение на банки, ЗКомпании, Банкоподобни и небанкови ФИ / включ и нефинансови ПП, които се намират под общо управление.
Във ФКонгломерати участват различни интегрирани ПП от различни сектори на ФИндустрия. Стратегическата отговорност за целия конгломерат се носи от ръководната организация т.е. от главния холдинг. Холдинга може да е Банкова Институция и ЗИнституция. Възможно е обаче това да е компания която няма лиценз нито за банкова, нито за застрахователна или за друга ФДейност.
ВФП се възприема на първо място като система за интегрирано създаване и предлагане на ФУслуги доминирана най-вече от Банкови и ЗИнституции, на второ място като консулидиран модел на организационна структура която е изградена съгласно стратегията и целите дефинирани от общата управленска Институция. На трето място може да се приема като алтернатива на класическия ФПосредник ч/з които се решават следните по-конкретни задачи:
1. Управляването на процеса по дезертификацията / разнообразяването / на ФУслуги.
2. Постигане на синергия и органичен растеж в участващите Институции.
3. Изграждане на ефективно действащи структури разполагащи с адекватни компетенции, оперативни управленчески технологии, ниу-хау и уникална фирмена култура, която е в синхрон с глобалната институционна култура на концерна / холдинга /.
2. За целта на ограничение – Продуктово пакетиране, Окрупняване на отделен продукт, Свиване на клиентските потребности в дълбочина. Широкият асортиментен чадър се променя в дълбочина. Продуктовият профил се структурира * базисни продукти и индивидуални продукти.
3. Не могат да се складират услугите. Времето за пройзводство и предлагане е единтично или близко с акта на предлагане. Концепцията „всичко за всеки” не отговаря на съвременните реалности. Masconsumidation – индивидуално. Във всеки случай в центъра на взаимоотношенията с клиента като ключов процес излиза консултинга.
