Една от най-плодотворните методологически концепции, която намира приложение във всички области на науката, техниката и обществения живот (в т.ч. и организациите), е свързана с идеята, че към обекта на познанието може да се подхожда като към система. Тя носи наименованието “Системен подход”.
Обща теория на системите – основните идеи са декларирани от Лудвиг фон Берталанфи. Общата теория представлява логико-математическа област на изследванията, задача на която се явява формулирането и извеждането на общи принципи, приложими към “Системите” въобще. Системата е множество от обекти, взети заедно с отношенията между обектите и техните атрибути. Първичното в системата е цялото, съставено от елементи, а не самите елементи. Като заключение може да се каже, че системата е някаква цялост, която се състои от взаимно свързани и обусловени помежду си елементи. Системния подход минава през два етапа на развитие и се проявява в две разновидности:
- системно диференциращ подход
- системно интегриращ подход
Съществуват два вида основни типа системи:
- закрити – имат твърдо фиксирани граници и са независими от външната среда
- открити – взаимодействат с външната среда; енергията, информацията, материалите са обекти на обмяна; откритите системи имат свойството да се приспособяват към измененията на външната среда и да продължават своето функциониране
Елементи и връзки на системата. Елементите са онези относително обособени и автономно съществуващи части, които са неделими за по-нататъшния анализ. Всеки елемент има специфично предназначение, което се определя от функцията, която изпълнява. А всяка функция се изразява в определено действие, насочено към някакъв обект. Взаимодействията са съзидателни и разрушителни. Един или същи елемент може да влиза в състава на една или няколко системи. Връзката представлява процес на целенасочен обмен на информация между отделните елементи.
Подсистеми – всеки един от елементите може да се разгледа като относително самостоятелна система.
Кибернетика и кибернетичен подход.
Норберт Винер – бащата на кибернетиката. Кибернетиката изучава тези системи, в които се осъществява управление.
Два съществени критерия: степен на сложност и обусловеност на действията.
Според първия системите се делят на: прости динамични системи; сложни динамични системи и много сложни динамични системи.
Според втория – детерминирани (съставящите ги елементи и връзки между тях взаимодействат по точно предвидим начин) и вероятностни (невъзможно е точно и детайлно предсказване)
Кибернетиката разкрива общите закономерности на управлението като информационен процес в сложните динамични системи и аналитично изучава подобието(изоморфизма) на информационните процеси, структурата и връзките в системата за управление
Състоянието на дадена система се описва посредством четири групи от променливи:
- управляващи входни въздействия
- смущаващи входни въздействия
- взаимодействията между елементите на системата
- изходящи взаимодействия, които системата оказва
Управляваща и управлявана система
Ред за управление на всяка сложна динамична система:
- получаване на информация в органа на управление
- обработване на информацията, вземане и програмиране на решение
- предаване на информацията
- обратна връзка – положителна или отрицателна
