Макроикономическо равновесие е цялостното равновесие на икономиката което се постига при определени агрегатни цени и агрегатно количество продукция. Графически то се постига там, където се пресичат кривите на агрегатното търсене и агрегатно предлагане.
Реален БНП
В т.Е се определя равновесното равнище на цените (Ре) и равновесното равнище на БНП (Ye). Всяка точка от кривата AD различна от Е ще изразява че потребителите са готови да закупят определен обем продукт, на който съответства определено равнище на цените, но производителите, съобразно възможностите си не желаят при тези цени да произвеждат или да продават.
Макроикономическото равновесие бива:
- краткосрочно – Краткосрочно равновесие имаме тогава, когато краткосрочната крива на съвкупното предлагане /ASsr/ е постоянна /не се измества от първоначалното си положение/, а се мени положението на кривата на съвкупното търсене /AD/. В процеса на това движение се установява нова равновесна точка между AD и AS.
- дългосрочно – се постига в резултат на изместването на двете криви AD AS но винаги на равнището на потенциалния продукт.
- статично – когато стойността на БНП е постоянна величина
- динамично – при изменение във величината на БНП
- бива още единично и общо. Макроикономическото равновесие може да бъде единично и общо. Единични равновесия са например: равновесие в стоковия пазар /равновесие между сумата на търсенето и сумата на предлагането на отделни стоки или отделни икономически агенти/; равновесие на паричния пазар /равновесие между сумата на търсенето и сумата на предлагането на пари/; равновесие на трудовия пазар /равновесие между сумата на търсенето и сумата на предлагането на отделните видове труд/; равновесие на капиталовия пазар и т.н. Общото макроикономическо равновесие е множество от включените в икономическата система и взаимодействащи помежду си единични макроикономически равновесия. Можем да говорим за частично и пълно макроравновесие. Пълното равновесие съвпада с общото. Частичното равновесие обхваща част от включените в общото равновесие единични макроикономически равновесия.
Модели на макроикономическото равновесие
Съществуват три подхода за изучаване на макроикономическото равновеие: класически, кейнсиански, монетаристки. Тези подходи определят три типа макроикономически модели. При класическия модел равновесието се постига на равнището на потенциалния продукт. Това означава пълна заетост на производствените фактори и оптимално функциониране на националната икономика. При кейнсианския модел икономиката функционира под потенциала, т.е. макроикономическото равновесие се установява при реален БВП под потенциалния. Ресурсите се използват нерационално. Налице е безработица. Монетарният подход предполага спазването на т.н монетарно правило, т.е. паричното предлагане трябва да се разширява ежегодно с темп, близък до темпа на изменение на равнището на потенциалния продукт.
Класически модели на макроикономическо равновесие
Класически модел AD-AS от гледна точка на кратък период - В икономическата литература се водят дискусии относно формата и наклона на кривата на краткосрочното съвкупно предлагане. Тази дискусия определя два варианта на класическо макроравновесие: опростен и усложнен /модерен/.
При опростения модел кривата ASsr ще бъде вертикална права линия. Това се дължи на противоположното изменение на паричната маса и покупателната сила на парите. Това противоположно изменение дава възможност да се реализира предлаганото количество крайни продукти. Кривата AD се влияе от паричното предлагане. Нейното изместване се определя от свиването или разширяване на паричната маса, което рефлектира върху равнището на цените.
Кейнсиански модел на макроикономическото равновесие
Известни са четири модела на Кейнсианско макроравновесие:
1. Моделът "AS=AD";
2. Моделът "Y = C + I", в т.ч. "S = I ";
3. "S + Т + ¶ mр. = I + G + Еxp /"изтичанията = добавките"/;
4. Y = AE /съвкупни разходи/
Мултипликаторно-акселераторен механизъм и макроиконо-мическо равновесие
- алгебричен модел
- геометричен модел
Монетаристки модел на макроикономическо равновесие
Излишното предлагане и излишното търсене на пари са свързани с провежданата парична политика. Когато тя е експанзивна, се появява излишно предлагане, а когато е рестриктивна - излишно търсене на пари. И двете парични политики налагат т.нар. приспособителен процес.
