Плащанията, базирани на акции са една сравнително нова и популярна тематична насоченост в съвременната счетоводна теория и практика на развитите страни, прецизно уредена в редица счетоводни регулировки, приети от счетоводните тела в англо-езичните страни, а в последствие регламентирана в отделен международен счетоводен стандарт за финансово отчитане.
По смисъла на МСФО 2 Плащания, базирани на акции"' плащане, базирано на акции е сделка, при които предприятието получава или придобива стоки или услуги или като възнаграждение за своите капиталови инструменти, или чрез възникване на пасиви за суми, основани на цената на акциите на предприятието или на други негови капиталови инструменти. Стандартът регламентира счетоводното отчитане на сделки, при които плащането се извършва или чрез издаването на собствени капиталови инструменти от предприятието (акции, опции върху акции и др.) и\или чрез парични средства, чийто размер се определя на базата на справедливата стойност на собствените капиталови инструменти на предприятието.
Плащанията, чието базиране е върху акции или опции са свързани с три типа сделки:
а) Сделки за покупка на стоки или услуги, плащането по които се извършва чрез издаването на собствени капиталови инструменти;
б) Сделки за покупка на стоки или услуги, чиято стойност се определя на базата на акциите на предприятието или други негови собствени капиталови инструменти. За разлика от първия тип сделки дружеството-емитент изплаща задължението към своя доставчик чрез парични средства, а не чрез акции;
в) Третият тип сделки е комбинация на първите два. При него може да бъде избран начина, по който да се уреди плащането по сделката за доставка на стоки или услуги-чрез парични средства или чрез собствени капиталови инструменти, като съгласно усло¬вията на споразумението този избор може да бъде направен както от доставчика, така и от дружеството-емитент.
В американската корпоративна практика и регламентираните вUS СААР правила са известни немалко разновидности и модели на планове за плащания, базирани на акции. Някои по-важни от тях могат да бъдат представени както следва:
План с разпределени акции - Програма за възнаграждения под формата на акции или опции, разпределени на индивидуални участници. Тази програма иппкновеное базирана на продължителността на трудовия етажна персонала;
Комбинирани програми - Програми за компенсации, при които служителите получават два или повече инструмента (компонента), например опции и права, обвързани I повишаване стойността на акциите, като всеки компонент се третира като отделна програма;
- Акции, държани с ангажимент да бъдат освободени - Акции по програмата чи
възнаграждения под формата на акции, които ще бъд;п
разпределени на служителите за услугите, предоставяни текущи
от тях;
- Компенсационни програми - Програми за опции по акции, които включват елементи па компенсация, които се признават по време на трудовия стаж;
- Компенсаторни програми за опции по акции - Програми, които не отговарят па
критериите за некомпенсационни програми. Основната им цел е да
осигури допълнителна компенсация за длъжностните лица и
служителите;
Програми за участие на наетите лица в акционерната собственост - Програма за възнаграждения с фиксирана вноска, при която работодателя! улеснява закупуването на акции в компанията, обикновено чрез попечителен тръст, създаден от самата компания;
План за опции на база резултатите от дейността - План за опции, които се дават на служителите при условие че бъдат постигнати определени цели (резултати);
Привидна програма за акции - Вид договореност за компенсации с акции, която дава на служителите правото да участват в увеличението на стойността на акциите на компанията без да бъде изисквано оt тях първоначално да закупят акции;
-Компенсация, базирана на акции - Съвкупност от компенсационни договорености, съгласно които служителите получават акции или опции за закупуване на акции или други инструменти на собствения капитал или съгласно които работодателят поема задължения към служителите, базирани нм цената на акциите на дружеството;
А. Сделки (в т.ч. с персонала), чието уреждане се извърш-на чрез издаването на капиталови инструменти
При този основен тип сделки основните счетоводно-ориентирани въпроси от гледна точка на емитента касаят същността на отчетните обекти, които възникват в резултат на операцията и тяхната оценка.
В този случай се прилагат следните правила:
а) Признава се разход или актив срещу възникване на
задължение за плащане;
б) Възникналата разлика между стойността на задължението и отчетната стойност на изкупените собствени акции, респ. номиналната стойност на акциите се признава като елемент на собствения капитал-премия от емисия на акции или премийни резерви;
в) Получените стоки или услуги следва да се оценяват по тяхната справедлива стойност към датата на получаването им. В случай, че последната не може да бъде надеждно определена, се изхожда от справедливата стойност на предоставяните от емитента собствени капиталови инструменти. Когато последните не се търгуват на регулиран капиталов пазар, ръководството на дружеството трябва да определи и конкретни техники за оценяване, отчитайки даденото от МСФО 2 Плащания, базирани на акции описание на факторите, които следва да се имат предвид при определянето на справедливата стойност. Ако няма надежден метод за определяне на спра¬ведливата стойност, предоставените капиталови инструменти се оценяват по тяхната присъща стойност, представляваща разликата между справедливата стойност на акциите и стойността, която страната по договора трябва да плати за тях.
При плащане с акции за услуги (труд), предоставяни от персонала счетоводните процедури се диференцират в зависимост от два варианта:
- Ако собствените капиталови инструменти се предоставят от емитента като въз иаграждение за минал положен труд цялата справедлива стойност па капиталовия инструмент се признава като текущ разход към дата на даряването;
- В случай, че собствените капиталови инструменти не се предоставят веднага, а след като дарените лица изпълнят опре¬делени условия, трудовият разход се признава едва към датата когато тези условия бъдат изпълнени.
Б. Сделки, чието уреждане се извършва чрез изплащан. на парични средства и чиито размер е базиран на цената им капиталови инструменти на предприятието.
При този тип сделки се отчита разход и задължение по неговата справедлива стойност. Докато задължението бъде уредени предприятието го преоценява по справедлива стойност на всяка дата на изготвяне на отчети, както и на датата на уреждането Възникналите разлики от преоценки следва да се отнасят в финансовия резултат.
Като пример за такъв тип сделки могат да бъдат посочени плановете за права за получаване на парични средства от персонал свързани с увеличението на пазарната цена на акциите на предприятието. При този вид планове на персонала се дава правото да получи парично възнаграждение, равно на превишението на пазарната цена на акциите на датата на упражняването на правото и над предварително установена цена обикновено при условие, че лицата прослужат определен брой години в предприятието.
За разлика от първия тип сделки, при които разходът за възнаграждения се определя по справедливата стойност на предоставените капиталови инструменти към датата на даряване, при втория тип плащания в пари на персонала точният размер на премията не е известен към дата на упражняване на правата .
Тази неопределеност налага задължението към персонала да се оценява първоначално и на всяка дата на изготвяне на финансовите отчети до уреждането му по справедливата стойност на правата до степента, до която служителите са полагали труд през съответния отчетен период. МСФО 2 Плащания, базирани на акции препоръчва в този случай справедливата стойност пи правата да се определи чрез използване на модел за опционно ценообразуване.
В. Сделки, които се уреждат или чрез парични средства или чрез издаване на капиталови инструменти по избор на всяка една от страните по сделката.
Този тип сделки се отчита като един от предходните два вида в зависимост от това как се урежда задължението към отсрещната страна-предоставяне на собствени капиталови инструменти или изплащане на парични средства.
Типични плащания, които могат да бъдат причислени към този тип сделки са някои планове за стимулиране на персонала, при които е налице опция за избор на начина на възмездяване-в пари или с капиталови инструменти. В зависимост от това коя от страните се възползва от възможността да избира начина на плащане са възможни два варианта:
а) Когато възможността за избор на начина на плащане принадлежи на персонала емитентът следва да признае сложен финансов инструмент, който е добре известно по смисъла и в регулацията на МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне, че съдържа два компонента-финансов пасив и капиталов инструмент . За целите на оценяване на компонентите на сложния финансов инструмент могат да бъдат приложени и двата познати метода:
оценяване на по-лесно измеримия компонент и определяне оценката на другия чрез изваждането на първия от справедливата стойност на стоката или услугата;
поотделно оценяване на двата компонента при използване на съответен метод за опционно ценообразуване за и на концепцията за настоящата стойност.
б) Когато възможността за избор на начина на плащане принадлежи на емитента, той следва да определи еднозначно начина, по който смята да уреди своето задължение, като следва съответните счетоводни процедури. Тук е необходимо да се има предвид, че ако емитентът избере уреждане на задължението си чрез парични средства, паричното уреждане се отчита както обратно придобиване на акции, т.е. като намаление на собствения капитал, а ако се избере уреждане чрез капиталови инструменти, не е необходимо допълнително отчитане.
Възможно е условията и сроковете за придобиване на съответните акции (опции) да бъдат изменени или пък предвидените за раздаване капиталови инструменти да бъдат обезсилени, изку¬пени обратно или заменени с други капиталови инструменти.
Определянето на ефекта от измененията в условията и сроко вете върху признатата като разход сума зависи от това дали справедливата стойност на новите финансови инструменти е по висока от справедливата стойност на старите.
Така например, ако справедливата стойност новите инструмент е по-висока от справедливата стойност на старите, разходът за възнаграждения следва да се допълни през отчетния период, през който се изпълнят условията за получаване на съответните права Ако справедливата стойност на новите инструменти е по-ниска от справедливата стойност на старите, първоначалната справедлива стойност на полагащите се капиталови инструменти следва да се отчете като разход, все едно че никога не е извършено модифициране.
