Акцията е форма на капиталово финансиране, докато облигацията винаги се свързва е един акт на дългово финансиране (кредитиране), а тези особености от своя страна дават основание акционерът да се разглежда като член на дружеството, а не като негов кредитор, какъвто можем да открием в лицето на облигационера.
Освен имуществените права, в акцията са включени и организационни права, даващивъзможност на акционера да участва в управлението на дружеството; в същото време собственикът на облигация е носител единствено само на едно парично вземанеот дружеството.
Дружеството не може да възстанови цената на акцията, платена от инвеститора при първоначалната капиталова емисия.Той би могъл да я получи обратно само, ако отчужди по пазаренпът своята акция, прекратявайки членственото си правоотношение. Цената, която плаща дружеството за ползването на инвестираните средства е дължимият дивидент, който, обаче не винаги е гарантиранн зависи от финансовото състояние на емитента. В същото време облигацията като дъгов инструмент олицетворява едно съгласие от страна на емитента да изплати на падежа номиналната стойност на облигацията и периодични лихви за използването на заетите средства.
Следователно, докато акцията е свързана с висок сто¬ пански и финансов риск, тъй като материализираните в нея имуществени права са обусловени от резултатите от дружествената
дейност, облигацията е независима от този риск и нейният собственик има право да иска пълното изплащане на падежната стойност и периодично дължимите лихви, независимо от иконо¬ мическото състояние на дружеството.
Като всички дружествени кредитори, облигационерите имат право на първа претенция спрямо чистите активи, преди да бъда I удовлетворени исковете на обикновените и привилегированите акционери. В този случай инвестицията в облигации е много добре защитена от основния капитал на дружеството, благодарение па факта, че облигациите представляват дълг.
Посочените икономически различия намират израз и в самата правна форма на разглежданите категории в крайна сметка облига цията е документ, който показва и инкорпорира един договор за заем, докато акцията е документ, облечен в правната форма ма договор за покупко-продажба.
Съвременната счетоводна теория (МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване) третира дългосрочния дълг от позициите на издателя като финансов пасив с фиксиран падеж, който първоначално се признава във финансовите отчети по историческа стойност, каквато е емисионната стойност, а и последствие по амортизирана стойност, съгласно § 93 от МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.
По смисъла на МСС 32 Финансови инструменти оповестяване и представяне облигационният заем е типичен финансов пасив, при който е налице договорно споразумение на издателя на инструмента да предостави парични средства или да размени с другата страна друг финансов инструмент при потенциално неблагоприятни условия. Наличието на такова споразумение изисква банката-довереник на имитиращото акционерно дружество в качеството си на попечител, контролиращ изпълнението на задълженията на емитента и охраняващ интересите на облигационерите подготвя групов проекто-договор Договорът би могъл да съдържа клаузи относно номиналната стойност, лихвения (купонен) процент, вида на облигацията, падежната дата, клаузи за обезпеченост и ограничения спрямо дружеството методи за изплащане (погасяване) на главницата и лихвите, името на банката, пред¬ставляваща облигационерите, процедури при възникване на претен¬ции спрямо дружеството. Основните три елемента, които задъл¬жително присъстват във всеки облигационен договор обаче са договорения лихвен процент, обезпечеността на дълга и методите ш неговото погасяване.
Когато дружеството е избрало да реализира първоначалната си облигационна емисия чрез публична, ролята на проекто-договор би могло да играе самото предложение за подписка. Подписвайки определен брой Облигации, инвеститорите на практика се съгласяват с условията, които предлага самата подписка и подписват един договор, който, макар да няма онзи формален вид, изискуем при облигационните емисии в развитите страни съдържа подробна информация и клаузи, упоменати в предложението за подписка.
А. Законови изисквания и други ограничители
1. Облигации могат да се издават от акционерното дружество най-малко две години след образуването му, респ. след пред¬ ставането на два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание (чл. 204, ал. 1 от Търговския закон).
2. Съществено влияние върху избора на финансово решение би оказало наличието на законово изискване относно органа, оторизиран да вземе крайното решение - увеличаване на основния капитал чрез нова емисия на акции или финансиращ вариант-облигационен заем.
И в двата случая окончателното решение се взема от общото събрание на акционерите, но докато вземането на решение за увели¬чаване на основния капитал става чрез квалифицирано мнозинство 2/3 от гласовете, за издаването ма облигации е достатъчно само обикновено мнозинство.
3. Ограниченията, които съответните държавни регулиращи органи биха могли да поставят при даването на разрешение за емисия на акции или продажбата на облигации също могат да определят насоката на разглеждания вариантен избор.
Обикновено, изискванията на фондовите борси при повторна емисия на акции са значително по-ниски, отколкото при първоначална емисия на облигации. Мотивите за подобна констатация могат да се търсят в публичността на дружеството като емитент на акции, докато неговата дългосрочна платежоспособност като дебитор по облигационен заем често може да се постави под съмнение и е по-трудно определима.
4. Фиксираността и задължителността на лихвените плащания по облигационния заем, сключен от дружеството при възникнали проблеми по погасяване на лихвените задължения могат да дове¬дат под натиска на облигационерите до ликвидация на дружест¬вото и продажба на неговите активи, докато незадължителния! характер на дивидентите, които допълнително ще бъдат изплате¬ни на новите акционери в случай иа капиталово финансиране не би застрашил съществено дружественото финансово състояние. Б. Финансово-управленски съображения
Решението за избор между финансиращ вариант "обикновени акции-привилегировани акции или облигации" може да бъде изве¬дено след анализ на влиянието, което оказва такова решение върху показателя "Доход (печалба) на една акция". Самият анализ се реализира чрез изследване на връзката между показателите "Печалба преди данъците и лихвите - " и "Доход (печалба) на една акция" и е последван от допълнителен анализ на стойността, която има за дружеството потенциалното финансиране С облигации в сравнение с емисията на акции. Резултатите от финансовия анализ са представени в предходна публикация на
автора и могат да бъдат сведени до следните по-важни изводи:
1.Всички варианти на допълнително външно финансиране подкопават позициите на съществуващите обикновени акционери и намаляват печалбата, която им се следва на една акция, като отрицателното влияние на финансиращите варианти е диференцирано и зависимост от величината на показателя "Печалба преди данъците и лихвите” и от величината на печалбата за разпре¬деление. Най-голямо е намалението на показателя при емисия на обикновени акции, следвано от емисията на привилегировани акции и накрая от емисията на облигации;
2.Единствено при облигационния дълг е налице подчертан "лостов ефект, който подобно на привилегированите акции е в състояние да повдигне величината на показателя "Доход (печалба) на една акция" и общата рентабилност на капитала. Посоченият ефект обаче, се проявява след определени критични стойности на показателя "Печалба преди данъците и лихвите", под които не трябва да пада и колкото повече нараства размера на печалбата за разпределение, толкова повече се чувства "лостовият ефект", генериран от използването на облигационния дълг в сравнение с финансиращите варианти "привилегировани или обикновени акции";
3. От гледна точка на показателя "Стойност на капитала на”се очертава едно безспорно предимство нл емисията облигации пред алтернативен вариант на емисия акции дълговото финансиране е най-евтин за дружеството финансираш вариант, разгледан на след данъчна база, което се дължи на по ниската изискуема от инвеститорите в облигации норма на доход, по-ниските по правило емисионни разходи в сравнение с тези при инструментите на собствения капитал и на факта, че за разлика от дивидентите лихвите са текущи разходи, намаляващи счетоводната печалба и в крайна сметка данъчната основа.
