Лекции по Икономика

11. Заетост и безработица. Същност и измерване на безработицата.

В широк смисъл заетостта обхваща всички лица които се занимават с общественополезен труд независимо от това дали срещу него получават възнаграждение под каквато и да е форма. Тя се измерва с отношението на заетите във фирмите (Е) и в домакинствата и личното стопанство (Н) към населението в трудоспособна възраст (So), намалено с броя на учащите се (О).

A= E+H / So – O

В тесен смисъл заетостта обхваща само лицата които срещу вложен труд получават възнаграждение под формата на работна заплата (Е) към цялото население (S)

A= E / S

Тук се включват и  лицата, които извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане или друг доход, лицата които не работят но имат работа, от която временно отсъстват, лицата които управляват собствени предприятия, работят на свободна практика, под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не на работа други лица.

Различаваме: пълна заетост, непълна, рационална.

Безработицата е понятие, което обхваща всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Тя може да се измерва в абсолютни и относителни величини.

Абсолютният размер се определя от хората без работно място, които са изявили желанието си да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Нормата на безработица се изчислява като броят на безработните U се раздели на населението в трудоспособна възраст Sn или като се отнесат безработните към работната сила LF.

Nu´ = U /Sn Nu´= U / LF .100

Естественото равнище на безработицата е онова, при което факторите, които влияят за повишаването и намаляването на работната заплата се намират в равновесие. Естественото равнище се формира от този процент на безработни, който е обусловен от причини извън цикъла и обхваща текущата и структурната, но изключва цикличната безработица. То винаги е по-голямо от нула. В наши дни за естествено равнище се смята безработица в диапазона 5-7%.