Лекции по Икономика

10. Видове данъци. Хипотеза за единствения данък.

Видове данъци
Най-важният проблем в данъчната система е видовете данъци и тяхната структура.
Класификацията с най-голямо значение при анализиране на данъчните системи подразделя данъците на преки и косвени в зависимост от два критерия - според обекта на облагане и в зависимост от това дали има съвпадение на платеца с носителя на данъка.
Преките данъци са насочени към облагане на имуществото,богатството и дохода, а косвените данъци, към производсвото и реализациятана стоки и услуги, респ. към реализираните обороти. При преките данъци платецът съвпада с носителя на данъците, а при косвените данъци не се наблюдава такова съвпадение. Преките данъци облагат дохода в момента на неговото получаване, а косвените - в момента на неговото разходване. Обект на облагане с преки данъци са доходи и имущество. Поради това те се делят на две големи групи: преки имуществени данъци и преки подоходни данъци.
Съществува вечна дискусия между облагането с преки и косвени данцъи. Тя се свежда до това какво да облагаме, кое е по-справедливо.
Привържениците на преките данъци считат, че те са по-справедливият начин на облагане, защото са израз на платежоспособността на гражданите. Според тях косвените данъци са несправедливи, тъй като са пропорционални на потреблението, но регресивни по отношение на дохода.
Привържениците на косвените данъци считат, че те са по-справедливи, защото който потребява повече от общото благо, трябва да плаща и по-високи данъци. Според тях преките подоходни данъци са несправедливи, тъй като спъват желанието за реализиране на високи доходи и стопанската инициатива.
В съвременните данъчни системи преките и косвени данъци съжителстват помежду си, не е различно съотношението между тях в отделните страни. В Европа преобладават косвените данъци, а в САЩ, Канада, Япония и др. - преките подоходни данъци.

Данъците могат да се групират по различен начин като се изхожда от различни критерии - обекта на данъчното облагане и в зависимост от средствата за плащане на данъка.
Според обекта на данъчното облагане се делят на следните групи.

 Данъци върху собствността и трансферите на богаство. При тях обект на данъчното облагане е притежаваното богатство, но и върху покупко-продажбите или ползите от използването му, недвижимото имущество на гражданите. Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение. В момента те имат второстепенно значение. Като недостатъци, причини за второстепенния им характер днес, могат да се отбележат разминаването между обекта на облагане (имуществото) и източника на плащане на данъка (дохода); трудоемкият им характер - имат за основа данъчната оценка на имуществото, определена на база нормативи от МС и парламента), затова се разглеждат като нискорентабилни. Независимо от посочените слабости обаче, те не са премахнати от съвременните данъчни системи и се счита, че допълват прогресивното подоходно облагане и имат социално значение. Имуществените данъци биват: периодични (върху недвижимите имоти) и еднократни (върху наследството). В РБългария има 5 имуществени данъка. Това са данъци върху недвижимите имоти, върху наследствата, върху даренията, при безвъзмездно придобиване на имущество, пътен данък (върху МПС) и данък върху земята.
 Подоходни данъци. Тези данъци са най-важния вид данъци от началото на 20 век. Те се свързват с прогресията, затова се наричат прогресивни подоходни данъци. В облагаемия доход на физическите лица се включват паричните средства от надници, заплати, служебни премии, доходи на търговци, които не са юридически лица, наеми, лихви и дивиденти. В РБългария съществуват 2 подоходни данъка - ДОДЮЛ и ДОДФЛ.
 Данъци върху определени дейности и реализирани върху тях обороти. Тези данъци, наречени патентни данъци или данъци върху продажбите и търговските обороти, облагат производството на определени занаятчийски стоки и услуги. Те се включват в цените на стоките и услугите и техен носител е крайният потребител (наричат се данъци върху потреблението). В РБългария има 3 такива данъка - ДДС, акцизи и мита. Тази група данъци е най-важната съвкупност от данъци в съвременните данъчни системи и те носят най-голям относителен дял от паричните постъпления в държавния бюджет.
В зависимост от средствата за плащане на данъка биват: натурални; парични.
Според регуляемостта на събирането данъците се делят на: редовни; извънредни.
Според предназначението се групират като: общи; целеви. Целеви са само данъците за социалното осигуряване.
Според това в чие бюджетно звено се събират данъците биват: централни (републикански, държавни) и местни (общински).
И накрая можем да разделим данъците на деформиращи и недеформиращи. Един данък е недеформиращ, ако лицетоне е в състояние да направи нищо, за да променисвоето данъчно задължение. Тези данъци са известни като паушални. Например патентният данък, плащан в предварително фиксиран размер без да се съобразява с дохода на данъкоплатеца. Деформиращи са тези данъци, при които данъкоплатците могат да намалят или да променят данъчното си задължение, като намалят покупките на стоки или дохода си.

Хипотеза за динствения данък
Винаги е съществувала идеята за поемане на цялото бреме на държавата с един единствен данък, но никъде тази идея не е реализирана за по-продължителен период от време. Тя се нарича “Хипотеза за единствения данък”. В зависимост от това къде са се виждали източниците на богатството, различните школи са предлагали различен единствен данък. Меркантилистите, които смятали, че източник на богатството е външната търговия, предлагат да се облагат само доходите от тази търговия. Физиократите, според които селското стопанство е източник на богатство, считат, че най-правилно би било да се облагат само доходите от селското стопанство. В последствие от енергетиката, индустрията, трудовите доходи. Тази идея не се реализира, защото това би бил много тежък данък и би разпределил твърде несправедливо данъчното бреме.