Данъчни системи.
Един от най-важните компоненти на финансовата система е данъчната система. Тя представлява съвкупността от действащите данъци, тяхната организация (начините на изчисляване, събиране и контрол) и органите, които провеждат данъчната политика. Във функционален аспект системата включва броят на прилаганите данъци и тяхната организация, а в институционален аспект – органите и институциите, които приемат законите за данъците и органите на изпълнителната власт, които организират събирането на данъците и контрола върху данъчното облагане. Системата бива: монистична, плуралистична, историческа и рационална.
1. Монистична - Винаги е съществувала идеята за поемане на цялото бреме на държавата с един единствен данък. Тя се нарича “Хипотеза за единствения данък”. В зависимост от това къде са се виждали източниците на богатството, различните школи са предлагали различен единствен данък. Меркантилистите, които смятали, че източник на богатството е външната търговия, предлагат да се облагат само доходите от тази търговия. Физиократите, според които селското стопанство е източник на богатство, считат, че най-правилно би било да се облагат само доходите от селското стопанство. В последствие от енергетиката, индустрията, трудовите доходи. Тази идея не се реализира, защото това би бил много тежък данък и би разпределил твърде несправедливо данъчното бреме.
2. Съвременните данъчни системи са плуралистични - в тях действат повече от един вид данъци, съгласувано прилагани. Големият брой данъци се дължи на разширяването на обектите на облагането и формирането на множество бюджети от страна на държавата.
3. Историческата данъчна система – съвкупността от данъци възниква на историческа и на рационална основа. Системата от данъци възниква и се утвърждава спонтанно и в резултат на конкретни обстоятелства и нужди от финансови средства на държавата. Във времето данъците са се наслагвали към съществуващите.
4. Рационалната система – е тази система, при която действието на отделните видове данъци и на всичките заедно е съгласувано и подчинено на реализирането на поставените от държавата цели и задачи.
През последните години се налагат нови изисквания към данъчната система. Тези изисквания могат да се систематизират по следния начин.
1) Икономическа ефективност, което означава че системата не трябва да възпрепятства ефективното разпределение на ресурсите
2) Административна простота, т.е. да се прилага лесно и да е относително евтина.
3) Гъвкавост – в смисъл да реагира бързо на промените в икономиката.
4) Справедливост.
5) Трябва да е налице политическа отговорност на занимаващите се с данъчните закони.
Данъчнта политика е съвкупност от мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане, прилагани от държавата за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и други цели и задачи.
Данъчна система на Република България
Тя се дели на две групи данъци: преки и косвени.
Преки данъци са подоходните данъци (ДОДФЛ и ДОДЮЛ) и имуществените данъци (данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък върху безвъзмездно придобито имущество; пътен данък). Косвени данъци са ДДС, акцизи и мита.
Данъчната система на РБългария се състои от данъци, направени за условията на преход към пазарна икономика. Нейните недостатъци се заключават в силно изразения централизиран характер и силно изразения фискализъм (груба защита на фиска).
