Характеристика на косвените данъци
С понятието косвени данъци популярно се наричат данъците върху потреблението, консумацията или потребителските разходи. Тези данъци се включват в цената на стоките и услугите, поради което техен носител са крайните потребители. Косвените данъци са първата по значение съвкупност от данъци в нашата данъчна система. Чрез тях се акумулира около 60% от държавните приходи. Косвените данъци допълват облагането с подоходнит данъци или с други думи - те представляват двойно облагане на дохода в момента на разходването му. Използва се пропорционален начин на облагане, но косвените данъци са регресивни по отношение на доходите и в този смисъл те могат да се разглеждат като антисоциални. Следователно индивидите с по-ниски доходи плащат относително по-голям данък, в сравнение стези, които получават по-високи доходи изначителна част от тях спестяват.
Косвените данъци имат и редица предимства, което ги прави предпочитани от правителствата. Тези предимства се изразяват в следното:
по-лесна поносимост - не създават социални конфликти, тъй като остават скрити зад цената на стоките и услугите;
плащат се тогава когато данъкоплатците са потребители на стоките и услугит;
по-рентабилни - събират се с по-малко разходи;
по-лесно събираеми и контролируеми;
осигуряват ритмични постъпления в държавния бюджет.
Видове косвени данъци
Акцизи
Акцизите са една от най-старите форми на косвените данъци. Въведени още през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за администриране данъчна форма. Те принадлежат към т.нар. селективни данъци. Именно селективността в облагането на стоките и услугите е основното различие от ДДС.
Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги”. Акцизите са наричани още “Данъци на греха”. В последствие с увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със старото си класическо предназначение.
Данък върху добавената стойност
ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е Данъкът върху оборота, който има за своя основа акцизите. Постепенно с разширяването на акцизното облагане се стига до възникването на универсален данък върху оборота. Той е сравнително нова данък. Възниква между двете Световни войни и за първи път се въвежда в Германия през 1916 г. от Карл фон Сименс с името “Общ данък върху стоковите обороти”. През 1918 г. се трансформира в “Общ данък върху оборота”.
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени данъка върху оборота. Затова и ДДС се нарича “Облагороден данък върху оборота”. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни, които са го въвели (40 - 60%). В България този данък формира 47% от постъпленията в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на френския икономист Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през 1958 г., а до 1964 г. се въвежда във всички страни от Европейската общност. Сега той се прилага в почти целия свят. ДДС е данък, присъщ на пазарната икономика, тъй като поддържа и стимулира конкуренцията. Той отговаря най-вече на принципите за всеобщонст, неутралност и ефективност на данъчното облагане.
Мита
Митата са най-старите форми на косвени данъци, използвани като средство за регулиране на външната търговия и външно икономическите връзки. С тях се облагат вносните, износните и транзитно преминаващите през страната стоки. През средновековието митата са били най-важният приходоизточник за държавния бюждет, но в последствие тяхното значение постепенно намалява. На съвременния етап от развитието на световното стопанство митат имат преди всичко регулативно предназначение и в много по-малка степен фискална роля.
Организацията, структурата и видовете мита са в зависимост от избраната либерална или протекционистична външно търговска политика. В този смисъл те могат да изпълняват или защитно-покровителствени задачи по отношение на вътрешния производител, или либерално-стимулираща роля по отношение на импорта на стоки и услуги в страната.
Модерните държавни политики използват диференцирания подход, т.е. ориентират митническите регулации към конкретни групи стоки или страни на произхода им.
Фискалният мотив за въвеждането на на митата е свързан с предимствата, които те притежават:
- Митата се събират лесно и бързо.
- Начинаът за въвеждане и изменение на митническите ставки е гъвкъв.
- Митническите приходи са с отрицателна еластичност спрямо БВП.
