Лекции по Икономика

17. Особености на корпоративното подоходно облагане.

Преки подоходни данъци
С развитието на стоково-паричните отношения имуществото придобива второстепенен характер като обект на данъчно облагане. Постепенно доходът се превръща в символ на икономическата мощ и платежоспособност на субектите. Ето защо преките подоходни данъци стават основно звено в групата на преките данъци. Чрез тях се акумулират около ¼ от всички данъчни приходи в държавния бюджет. Подоходното облагане е сравнително нов начин на облагане и то води началото си от началото на 20 век. За преминаване към подоходно облагане са необходими следните предпоставки:
 висока степен на развитие на стоково-паричните отношения и превръщането на дохода в главен белег за платежоспособност;
 създаване на техника за обхващане и облагане на дохода.
Подоходното облагане е прогресивен тип облагане.
Съществуват две форми на подоходно облагане - подоходно облагане на юридическите лица и подоходно облагане на физическите лица.
Определяне на данъчната основа
Еволюцията в технологията на подоходното облагане през последните години е съобразена и с различните подходи при определяне на облагаемата основа. Данъчната теория и практика познава три начина (системи) за определяне на облагаемата основа - шедулярна, глобална и смесена система.
Исторически първа възниква шедулярната система. Тя е английски тип система и при нея се обхващат и облагат отделно доходите в зависимост от източника на придобиването им и техния характер. Калсическото шедуларно облагане подразделя дохода на 5 шедула:
 доходи от поземлена собственост;
 доходи от арендуване на земя;
 дохдои от ценни книжа;
 доходи от предприемаческа дейност;
 трудови доходи.
Положителното при тази система е че се отчита характерът на доходите в зависимост от източника им. Но тази система има и недостатък. При нея се губи представата за размера на съвкупния годишен доход. И сега се прилага в някои страни.
Глобалната система, която е от немски тип, има за обект на облагане съвкупният годишен общ доход без оглед на източниците на неговото придобиване. Тази система има за недостатък отчитането на източниците на доходите, но нейното предимство се изразява в това, че се обхваща целият годишен доход. Сега се счита, че глобалното облагане на съвкупния доход е по-модерна алтернатива на шедулярната система. Затова в повечето страни, включително и у нас, се използва глобална система.
Смесената система, която е от френски тип, подразделя дохода на шедули в зависимост от източниците на придобиване, но се държи сметка и за размера на съвкупния годишен доход и когато той надхвърли определени граници, се плаща т.нар. “супер данък”.
Възприемането на идеята за съвкупния доход като данъчна основа поставя пред данъчната практика много проблеми. Те се свеждат до два основни - какво да се разбира под доход и как да се измери той.

Подоходно облагане на юридическите лица

Облагането на печалбата в миналото е ставало в рамките на единния подоходен данък, тъй като стопанската дейност е била индивидуална и на семейни начала. Впоследствие възникват и получават развите сдруженията между физически лица, които придобиват статут на ЮЛ.
Данъкът се определя върху финансовия резултат от стопанската дейност (това е печалбата). На практика този резултат представлява разликата между приходите и разходите. Самото облагане на печалбата може да става по различни начини. За целите на облагането се коригира балансовата печалба и така да се облага (този метод се прилага у нас). В повечето страни при данъка върху печалбата се правят отчисления и за местните общини. Важна тенденция при данъка върху печалбата е намаляването на данъчните ставки с оглед активизиране инвестиционната дейност в предприятията. Амплитудата от данъчни ставки се движи между 18 и 53% в различните страни. Данъкът върху печалбата е пропорционален данък, т.е. прилага се пропорционален начин на облагане. За целите на облагането печалбата се коригира, т.е. увеличава се или се намалява, като облагане подлежи коригираната печалба.
Системи за корпоративно данъчно облагане.

- Класическата система: е най-разпространена. Нашата страна също се придържа към този модел. При нея отделно се тритира доходът на корпорацията като ЮЛ и доходът на акционерите като ФЛ. Първо печалбата се облага, без значение на нейното последващо разпределение, на неразпределена/капитализирана и разпределена за дивиденти печалба. Второ, печалбата за разпределение на дивиденти се облага отново с данък. Така корпоративният доход се облага два пъти. При тази система се дискриминират дивидентите и капитализираната печалба за финансиране на корпорацията.
- Интегриращата система: корпорацията се третира като организация, създадена и ръководена от акционерите. Доходът на корпорацията се интегрира в индивидуалния подоходен данък на акционерите. При тази система се преодолява двукратното облагане на печалбата.
- Системата на поделеното данъчно задължение: е построена така, че да се избегне двойното данъчно облагане на индивидите. Ако дивидентът се облага с данък върху дохода, то акционерите следва да ползват определен данъчен кредит за платения вече от корпорацията данък върху печалбата. Той фактически ще приспадне данъчните данъчните задължения по подоходния данък. По този начин част от корпоративния данък се преписва на данъкоплатците и се третира като плащане на задълженията им по данък върху капиталовия им доход.
- Системата на поделената данъчна ставка: комбинира принципите на класическата и интегриращата система. Облагаемата печалба се облага с по-висок данък в сравнение с данъка върху дивидентите или данъка върху капитализираната печалба или облагането е разделено – с по-висок се облага разпределената печалба за дивиденти и с по-нисък – капитализираната печалба.