Съвременните национални икономики не са чисто пазарни а са от смесен тип. Това означава, че в тях действат два различни механизма за разпределение и използване на ресурсите: пазарен и непазарен.
Сега публичните финанси се свързват най-вече с осигуряването на публични блага за задоволяване на т.нар. колективни потребности. Задачата по осигуряването на публичните блага е предоставана на не пазарния сектор - публичния сектор /публичното стопанство/. В него механизмът за разпределение на ресурсите е непазарен. Обществото, чрез държавата и нейните институции, преценява своите колективни потребности и решава какви и колко блага да се произведат и как да се финанисрат.
В пазарния сектор, където се произвежда и реализира основната маса от стоки и услуги, разпределението на ресурсите се извършва в условията на конкуренция. Както частното стопанство добива стоки и услуги и задоволява определени потребности, така и публичното стопанство добива публични блага и ги предоставя за задоволяване на публични потребности.
Публичното стопанство е съвкупност от институции, организации и дейности, чрез котио държавата осъществява своите административно-управленски функции и участва в икономическия и социалния живот. В това стопанство се произвеждат и разпределят блага, които задовляват колективните потребности на населението като: национална сигурност и отбрана, вътрешен ред, инфраструктура, соц. Осигуряване и др. Това са такива блага, които пазарът не може или не желае да създаде, поради ниската икономическа ефективност при тяхното производство. Освен това пазара не може да осигури производството и разпределението на публичните блага.
Държавата, като публчино тяло, и нейните органи имат правото в рамките и на основата на закони да принуждават гражданите да плащат данъци и такси от своите доходи за осигуряването на редица колективни блага. Това е важно предимство на държавата пред пазарното стопанство.
Публичното стопансто е свързано и зависимо от пазарното стопанство, защото черпи от него рисурси /данъци, такси и др./ за финансиране на благата за колективно потребление. Делът на публичното стопанство в икономиката се измерва с относителния дал на държавните разходи в БВП на страната. Този дял е израз на възможностите на държавата да участва в икономическия, социалния и духовния живот.
Публичнот стопанство се различава от частното по отношение на организацията и управлението, които в този случай са от непазарен тип защото: Частното стопанство работи за печалба, докато публичното стопанство работи за задоволяване на колективните потребности, а не за реализирането на печалба. Частното стопанство използва собствени ресурси и възпроизвеждани такива. Публичното стопанство набира необходимите си ресурси чрез задължителното и принудително плащане на данъци от данъчните субекти. Различни са институциите, които оперират в двата сектора. В публичния сектор това са подобни на организациите с идеална цел, подчинени на политически и административни решения.
Тъй като публичния сектор работи в условия на бюджетни ограничения, трябва да осигурява ефективно разходване на тези средства. За това се налага да действат квазипазарни методи на управление. Целта е да се създаде пазарна дисциплина, условия за по-пълно използване на публичните рисурси и в крайна сметка повече ползи за обществото.
Принципи на организация на публичното стопанство:
1) икономически принцип /принцип на ефективността/ - изисква с минимални ресурси, заделени за публично стопанство, да се достигне максимален ефект – предлагане на възможно най-голямо количество качествени публични блага;
2) принцип на безпристранстността – решенията в публичното стопанство се вземат въз основа на политически механизми, оценки на полтици и бюрократична администрация. Тук обаче, задоволяването на определни публични блага зависи от субективни решения;
3) принцип на справедливостта – принципът на справедливостта изисква социалноприемливо и обосновано разпределение на разходите по създаването на публични блага между отделните индивиди и социални групи. По отношение на публичното стопанство се използват два подхода за постигане на справедливост. Според първия, всеки поема такава част от разходите по финансирането на публичните блага, която съответства на ползата, която той получава от тяхното потребление. При втория, всеки трябва да поеме такава част от разходите по създаването на публични блага, която съответства на неговата платежоспособност.
При пазарни условия стопанските субекти отчитат само частните разходи и ползи. Често обаче, някои стопански действия пораждат външни, странични разходи и ползи, които засягат трети лица, външни за дадената сделка или порцес, които се наричат външни ефекти. Те могат да бъдат положителни и отрицателни.
Отрицателно въздействие има, ако намалява полезността на някои потребители и фирми или им налага допълнителни разходи, без да има ползи. Положителни външни ефекти има тогава, когато за сметка на частни разходи се получават общи ползи.
