Държавният дълг е неизплатеното, непогасеното задължение на държавата към кредиторите й по всички сключени от нея заеми към определена дата. По своята същност държавните заеми са специфична форма на движение на парите между държавата, от една страна, и нефинансовите фирми, стопанските фирми, банките, финансовите учреждения и населението, от друга страна.
Държавните заеми са метод за набиране на приходи. За кредиторите те са форма за сигурно инвестиране /ДК и реализирането на доход от лихвите.
Приликата между данъците и заемите е, че чрез тях се реализират приходи за държавата. Различията са в това, че данъците са задължително.принудително и законосъобразно нееквивалентно плащане, заемите са доброволни и възмездни, свързани със заплащането на лихва и със срочно възстановяване. Заемите са предпоставка за бъдещо увеличаване на данъчното бреме.
Държавният дълг е сложно явление с динамичен характер и множественост на факторите, които го определят и последиците от него. Държавният дълг може да се разглежда на основна част (главница) и лихви по нея.
Управление на държавния дълг
Поради сложния характер на държавния дълг, той трябва да се управлява.
Под управление на държавния дълг се разбира съвкупността от мероприятия на държавата, свързани с емисията на нови заеми, спазването на условията на сключените такива и пр., насочени към ефективното и целенасочено поддържане на държавния дълг.
Управлението на държавния дълг преследва постигането на определени цели. Тези цели са представените по-долу.
1) Възможност винаги да се осигуряват на държавата средства чрез държавните заеми при възможно най-благоприятни за нея условия. Такава възможност възниква, ако държавата е акуратен длъжник.
2) Регулиране на икономиката чрез маневриране с лихвения процент. Чрез водене на политика на скъпи пари и политика на евтини пари (експанзионистична и рестриктивна парична политика) се въздейства върху икономиката.
3) Противодействие срещу изтичането на капитали от страната зад граница и съдействие чрез кредитната политика за намаляване на пасива по платежния баланс.
4) Подобряване структурата на публичния дълг или съотношението между краткосрочната и дългосрочната задлъжнялост.
През последните години у нас се възприеха някои изпитани в световната практика решения по управление на бюджетния дефицит и държавния дълг.
Преустанови се прилагането на почти безлихвени банкови инжекции в полза на бюджета, което създава условия бюджетът сам да понася финансовото бреме на своя дефицит.
Паричната емисия беше изключена по принцип от средствата за покриване на бюджетния дефицит.
Направи се опит за съществени съкращения на бюджетните разходи, съпроводено с адекватна промяна в данъчната система. Данъчните закони днес “работят” за бюджета, а не за стопанските субекти.
Възстанови се Сметната палата за контрол върху законосъобразното използване на бюджетните средства.
Беше изградено Дирекция “Държавно съкровище” към Министерство на финансите, което е организационна предпоставка за постигане следенето на процесите на формиране и погасяване на вътрешния държавен дълг.
Премина се към активна бюджетна политика, при която бюджетът участва активно при управление на икономическите процеси. Валутният борд не разрешава големи бюджетни дефицити. Така управлението чрез бюджетния дефицит е минимално.
Настъпиха и промени при финансирането на държавния дълг. От предимно банково финансиране, то постепенно се ориентира към емисии на ДЦК в това число и дългосрочни. Това изигра положителна роля, тъй като основният лихвен процент се откъсна от инфлацията и се свърза с доходността на ДЦК. Днес бюджетът плаща ниски разходи за лихви по дълга, но ниският лихвен процент се понася от спестителите.
Видове държавни заеми:
• Според кредиторите държавните заеми биват: вътрешни и външни. За развитите страни са характерни вътрешните заеми, защото разполагат с достатъчно вътрешни ресурси. При развиващите се страни е обратното.
• Според срока, за който се сключват, заемите биват: текущи, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Текущите са за покриване на касовите дефицити по бюджета в процеса на неговото изпълнение. Краткосрочните са предимно за финансиране годишния бюджетен дефицит, а дългосрочните в нашата страна са свързани с преоформяне на дълга на държавните предприятия и с инвестиции в техническата инфраструктура.
• Според институциите, които сключват заемите те биват централни /правителствени/ и местни /общински/.
Правителственият дълг са заемите, сключени от Правителството.
Местен дълг представлява дългът на общините.
• Според начина на погасяване заемите биват лихвени и лотарийни. При лотарийните полагащата се лихва се тиражира във вид на лотария и се получава от тези, чиито облигационни номера са печеливши. При лихвените лихвата за дългосрочните заеми се изплаща на кредиторите на 6 месеца, а за краткосрочните – при изкупуването обратно на съкровищните бонове на държавата.
• Според това дали ДКЦ, чрез които се сключва заема, могат да бъдат обект на търгуване на вторичния пазар, те биват пазарни и непазарни. В развитите страни по-голямата част от ДКЦ са пазарни. За нашата страна е характерно, че много малка част от тях са пазарни и то главно по външния дълг. По вътрешните кредити ДКЦ все още са непазарни.
• Държавният дълг бива текущ и основен държавен дълг.
Текущият държавен дълг представлява погашенията и лихвите, които трябва да се изплатят през текущата година.
Основният държавен дълг е задължението, което трябва да се плати през следващите години.
• Държавният дълг може да се подраздели на бруто и нето държавен дълг.
Бруто държавен дълг са задълженията на държавата по всички сключени от нея заеми.
Нето държавен дълг представлява разликата между получените и дадените от държавата заеми.
Държавата може да извършва едновременно и кредитор, и заемател. Разликата формира публичния дълг.
• Държавният дълг бива още реален и потенциален държавен дълг.
Реалният държавен дълг обхваща реално получените от държавата кредити и лихвите по тях.
Често държавата изпълнява функцията на гарант при сключването на заеми от страна на банките. Именно тези гаранции (по-точно стойностното им изражение) формират т.нар. потенциален държавен дълг.
• Дългът може да се разглежда и като национален, държавен, правителствен, местен, дълг на други звена в структурата на Консолидирания държавен бюджет.
Националният дълг включва държавния дълг и задълженията на частните фирми.
Държавният дълг представлява правителственият дълг и дългът на централните органи на държавната власт.
