Лекции по Икономика

5. Теоретични основи, същност и класификация на държавните приходи.

Под приходна система следва да се разбира съвкупността от източници, методи и форми за набиране на средства за държавния бюджет и покриване на различните държавни разходи. Приходната система е ядрото на икономическата система.
Теоретични основи на държавните приходи. Класификация
Държавните приходи са парични средства, с които тя разполага, за да посреща своите разходи. Те представляват парични плащания на физически и юридически лица с принудителен и задължителен характер в полза на държвата. Като икономическа категория, държавните приходи изразяват еднопосочни отношения между стопанските субекти и държавата. Те са част от БВП и националното богаство, които на принудително-задължителна основа се акумулират в бюджета за финансиране на общесвените потребности. В основата на формиранто на приходите на държавата стои разпределението и преразпределението на БВП и на част от националното богатство.
Съществуващата разлика между държавните приходи и бюджетните приходи се изразява в следното: държавните приходи са по-широко понятие и в абсолютна сума са по-големи от бюджетните, тъй като освен тях /бюджетните приходи/ включват и средствата по извънбюджетните сметки.
Разглеждайки теоретичните основи на държавните приходи, достигаме до следните основни изводи:
1) Чрез държавните приходи държавата не само набира необходимите й ресурси, но и осъществява преразпределение на доходите между отделните соц. групи, дейности, отрасли, географски райони.
2) Чрез събирането на приходите държавата въздейства върху възпроизводителния процес на страна, върху темповете на икономическия растеж и социалните процеси.
3) След като постъпят в държавния бюджет, държавните приходи отново се преразпределят и насочват към стопанството, с което се оказва въздействие върху отделните стопански субекти. В процеса на използването им като държавни разходи, се осъществява преразпределение на следната основа: в отраслов аспект; в териториален аспект; за издръжка от държавния бюджет на извънпроизводствената сфера; за издръжка на планово губещи предприятия; за стимулиране на износа.
4) Доколкото държавните приходи са част от доходите на стопанските субекти, чрез тях може да се въздейства върху съвкупното търсене, предлагането, спестяването и инвестициите.

Характеристики на приходите:
a) Като понятие в публичните финанси приходите са част от БВП и националното богаство, акомулирани на принудителна основа за финансиране на колективните потребности.
b) От социално-икономическа гледна точка събирането на приходите и тяхното разходване е процес на преразпределение на на БВП и на част от националното богаство.
c) Чрез приходите може да се въздейства върху възпроизвоствения процес и растежа на страна и особено чрез целевото разходване на средствата.
Важно е каква част от БВП държавата използва за финансиране на публичните блага, тъй като това намалява възможностите на частното стопанство да инвестира, да разширява и да пвишава ефективността на своята дейност и намалява потреблението на индивидите. Съвременната държава с малки изключения акумулира и разпределя средно между 35 и 50% от БВП. За нашата страна този процент е в границите на 40%.

Държавните приходи могат да се класифицират като се подредят по различни критерии, от които се получава информация за цялостен анализ, рационално разпределение и оценка.
Приходите могат да се обособят в различни групировки в зависимост от задачите и целите на аналаиза и ефективността на разходването им.
Те биват: частно-правни приходи; публично-правни приходи.
Частно-правните приходи са приходи, които държавата получава като собственик на ресурси. Тези приходи в съвременното общество имат намаляващ характер.
Публично-правните приходи са приходи, държавата получава в резултат на колективен договор между нея и индивидите за осигуряване на определен кръг публични блага.
Приходите се подразделят и в зависимост от методите за тяхното набиране. Различават се данъчни приходи /с най-голямо значение за акумулиране на ресурси; формират 80-90% от държавните приходи/; неданъчни приходи; данъкоподобни приходи.
В зависимост от формата на набиране приходите се делят на: приходи от преки данъци; приходи от косвени данъци; приходи от собственост; приходи от такси, глоби и други свързани категории.
Според обекта на облагане приходите биват: приходи от облагане на потреблението; приходи от облагане на доходите; приходи от облагане на богатството; приходи от други дейности.
В зависимост от сферите, от които е набират, приходите се подразделят на:
 приходи от производствената сфера, към които спадат: приходи от държавния сектор; приходи от кооперативния сектор; приходи от общинския сектор; приходи от частния сектор;
 приходи от извънпроизводствената сфера, към които причисляваме: приходи от такси, указани от държавни учреждения; приходи от такси, указани от общински учреждения.


Държавните приходи могат да се класифицират като се подредят по различни критерии, от които се получава информация за цялостен анализ, рационално разпределение и оценка.

o Според собстевността на доходите – обект на разпределение и акумулиране в бюджета на държавата - Те биват: частно-правни приходи; публично-правни приходи.
 Частно-правните приходи са приходи, които държавата получава като собственик на ресурси, държавни фирми и институции. Тези приходи в съвременното общество имат намаляващ характер.
 Публично-правните приходи са приходи, държавата получава в резултат на колективен договор между нея и индивидите за осигуряване на определен кръг публични блага. Тя ги получава чрез данъци, такси и др.
o Според икономическия характер и произхода си приходите акумулерани от държавата биват: приходи от облагане на потреблението, доходите, приходи от преки данъци; приходи от косвени данъци; приходи от собственост; приходи от такси и др. При данъчните приходи най-голям е делът на косвените данъци, втори по значение са приходите от облагането на доходите, а трети са приходите от облагане на богаството.
o Според финансовите методи и формите за реализиране приходите на държвата биват: данъчни, неданъчни и др. Данъчните приходи са с най-голямо значение за акумулиране на ресурси; формират 80-90% от държавните приходи. Неданъчни са приходите от приватизацията, част от които се използват за финансиране на бюджетния дефицит, за изплащане на вътрешните и външните заеми.
o Според социално-икономическата си същност и произход приходите биват: от облагане на частните акционери и държавните компании, приходи от населението, приходи от облагане на недвижими имоти, ренти и лихви; приходи от вноски за задължително държавно осигуряване и др.
o В зависимост от мотивите на държавата за събирането им приходите биват: приходи от прехвърляне на собственоственост върху имущество при наследство, дарение или възмездна покупко-продажба, приходи от корпоратините подоходни данъци приходи от косвени данци, от експлоатация на държавната собственост, от горите и др.