Контролът е важна функция на управлението. Функцията контрол играе ролята на обратна връзка в управлението. В резултат на контрола управляващият орган получава информация за състоянието на обекта на управление, за настъпилите изменения в резултат на въздействието на околната среда, за резултатите от предишните управленски въздействия. По същество контролът е проверка за това, как се изпълняват предварително набелязаните цели, планове, задачи и винаги предполага съпоставка между фактическото и едно предварително зададено състояние (желано, идеално и др.).
Контролът включва изработването на т.нар. норми на контрол (базата за сравненията), съпоставка между фактическото и предварително зададеното положение, откриването на отклоненията, анализ на причините за отклоненията, даване на указания за преодоляване на нежелателните изменения.
Контролът в управлението бива различни видове: линеен и функционален; общ и специализиран; предварителен, текущ и последващ; вътрешен и външен; държавен и обществен и др.
Логическо допълнение към контрола, осъществяван в дадена организация, е самоконтролът.
Към контрола се предявяват следните по-важни изисквания: а/ обективност; б/ всеобхватност; в/ действеност; г/ гъвкавост; д/ системност на контрола; е/ правилно определяне на нормите за контрол; ж/ ефективност; з/ гласност; и/ принципност; к/ да отразява бързо настъпилите отклонения; л/ безпристрастност; м/ компетентност; н/ икономичност; о/ да дава информация не само за миналото, но и за бъдещето на системата; п/ да отразява пълно и правилно причините за настъпилите отклонения и да посочва пътища за регулиране; р/ превантивност на контрола и др.
Контролът като управленска функция включва четири групи дейности, а именно:
1/ разработване на норми за контрол;
2/ измерване на фактическото изпълнение;
3/ сравняване на фактическото състояние на системата с нормите за контрол и установяване на отклоненията;
4/ анализ на причините за получените отклонения и очертаване на възможностите за тяхното премахване.
Контролът е органично свързан с всички останали функции на управ-лението. Той се проявява и обслужва всички други управленски функции Неговото самостоятелно място като един от последните етапи /фази/ на управ-ленския процес означава, че контролът служи за интегриращо средство на проверката и регулирането на общата насока на управление и на съответ-ствието на всички управленски действия с този обща насока. Основната социална функция на контрола в обществото е запазването на равновес¬ното състояние на социалната система, което й позволява тя да функци¬онира в съответствие с нейното предназначение и цели.
Контролът съпътства планирането, обсъждането и вземането на ре-шения в управлението, както и тяхното изпълнение. Чрез кон¬тролната информация се следи за отклоненията от установените норми на поведение, съди се за правилността и законосъобразността на взети¬те решения и предприети действия, както и се преценява дали тези ре¬шения и действия са постигнали желаните резултати.Контролът е необходимо условие за оценява-не на старите и приемане на нови решения в управлението. Той е фактор за оптимизация и корелация на всички други дейности в управлението.
Контролът в управлението има не само чисто установителен, констатиращ харак¬тер. Неговото предназначение е да установи доближаването или раздалечаването на цел и резултат, да прецени качеството на решението, на изпълнението, или на управ¬лението в дадена организация, област или сфера. Тъй като основната социална функция на контрола е запазването на зададеното равновесно състояние на социалната система, контролът има определен и много важен регулативен и охранителен характер. Охра¬нителната му роля е насочване на контролното въздействие за охраняване на законово закрепените обществени отношения, за установяване и от¬страняване на отношения и явления, неприсъщи и вредни за тези отно-шения. Нарушаването на правните норми, на законните права и интере¬си на граждани и организации, неспазването и неизпълнението на акто¬вете на държавни органи са посегателство върху реда и сигурността в държавата. Контролът за спазване на законите и установените правила в обществото, контролът за изпълнение на поставените задачи служи като социален регулатор във функционирането на обществената систе¬ма. Контролът е способ за осигуряване на нормално, редовно и правил¬но действие и развитие на общественото управление. Контролът има компенсиращ характер.
Контролът има и санкциониращ характер, защото именно в резул¬тат на извършена контролна дейност, при която са установени недо¬статъци, нарушения или други отрицателни прояви, могат да бъдат на¬лагани санкции на провинилите се лица или организации. Констатира¬нето на отклонения от нормите е съчетано с прилагане на санкционна политика срещу нарушителите, с което се цели отстраняване на откло¬ненията и ограничаване на отрицателното въздействие върху механиз¬ма за функциониране на обществото.
Във връзка със санкциониращия елемент контролът има и известен превантивен характер. Контролът може да се използва с профилактична цел. Често самият факт, че съществува контролен механизъм, който дейс¬тва постоянно и прецизно, стимулира доброто и точно изпълнение на възложените задачи и предпазва от пропуски, грешки и други пороци на работата. Когато е известно, че се осъществява стриктен строг контрол върху дейността и поведението на дадени органи или лица, тези органи и лица държат сметка и се съобразяват с това. Превантивна¬та функция може да се осъществява и в предварителния, и в текущия, и в последващия контрол.
Контролът в управлението е насочен към три страни: а) към управл-яващите субекти, т.е. органите за управление - публичната администра¬ция, б) към управляваните обекти, т.е. към тези, към които е адресирано управлението - граждани, организации, органи - и в) към предмета на управление - системата, в която се целят и се постигат управленски резултати - различните обществени сфери и процеси - здравеопазване, отбрана, безопасност на движението, икономическо развитие и пр. Към предмета на управление като насоченост на контрола спада и заобика¬лящата среда, т.е. всички условия и фактори, които имат отношение и влияят върху състоянието обекта на управление и отправяните въздействия върху него.
В тази глава се разглежда само първото направле¬ние - контролът, насочен към публичната администрация, т.е. контролът във и върху администрацията.
Контролът върху административните актове и действия е сериозна гаранция за демократично изградена и ефективно функционираща адми-нистрация.
Контролът върху администрацията може да бъде контрол за законосъоб¬разност и правилност, и контрол само за законосъобразност. Контролът само за законосъобразност често е познат под наименованието „надзор".
От гледна точка на субектите, които осъществяват контрол, се разг-раничават: контрол на представителните органи; административен кон¬трол, осъществяван от административни органи; съдебен контрол; общ надзор на прокуратурата; обществен контрол; контрол на гражданите.
Органите, които осъществяват контрол, могат да бъдат класи-фицирани в две групи: а) органи, чиято дейност не се изчерпва само с упражняване на контролна функция - това са органи, които имат определе¬на компетентност и наред с нея, като част от нея, осъществяват и конт¬ролна дейност; б) органи, които са изградени и функционират само като контролни органи, т.е. като органи за обезпечаване на законосъобразност или на законосъобразност и правилност
Според обекта на контрол, контролната дейност може да се отнася до юридически актове, до материалнотехнически действия, до поведе¬ние на длъжностни лица, до организация на дейност, до резултати от дейност и т.н.
Според мерките и средствата за въздействие, контролът може да бъде контрол по отношение на лицата и контрол по отношение на актовете или действията.
Според момента, в който се упражнява контролната дейност, конт¬ролът може да бъде: предварителен, текущ и последващ.
