1. Публичната администрация в демократичната държава
Демократизацията на политическите и социалните процеси в обществото се отразява значително върху задачи¬те, съдържанието и структурата на държавната и на цялата публична администрация.
Демократизирането на обществото и демократизирането на ад-министрацията се определят най-общо от отговорите на следните въпро¬си:
Каква е структурата на обществото?
Кой участва в управлението?
Как се решават въпросите?
Какъв е характерът на решенията?
Доколко решенията са обществено достояние?
Демократичните принципи, които са свързани с отговорите на тези въпроси, са равенство, законност, свобода, участие на гражданите, контрол.
Демократичната правова държава се управлява според конс¬титуцията и законите на страната. Държавата гарантира живо¬та, достойнството и правата на личността и създава условия за свобод¬но развитие на човека и на гражданското общество. Всички хора се раж¬дат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принад¬лежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Изборите за държавни и местни органи, както и националните и местни референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Политическият живот в страната се основава върху принципа на политическия плурализъм. Политическите партии съдействат за фор¬миране и изразяване на политическата воля на гражданите. Нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна. Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Икономиката на страната се основава на свободната стопанска ини-циатива. Законите създават и гарантират на всички граждани еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Демокрацията в държавното управление се свързва основно с учас¬тието на гражданите, на народа в управлението. Гражданите участват пряко в избирането на най-важните органи на държавна и местна власт - Народното събрание, президента и вицепрезидента, общинските съвети и кметовете на общините. Освен във формирането на органи, граждани¬те участват пряко в решаването на някои много важни, основни въпроси чрез националните и местни референдуми (допитвания). Всеки българ¬ски гражданин, който отговаря на определени условия (възраст, образо¬вателен и професионален ценз, трудов стаж), може да избира и той са¬мият да бъде избиран за народен представител, президент, вицепрези¬дент, член на Министерския съвет, министър, кмет и прочие. Като има прогласената от конституцията и законите на страната възможност да бъде избран за член на държавен или местен орган, гражданинът прите¬жава правото пряко да участва в дейността и вземането на решения в сферата на държавното управление.
Гражданите могат да участват в държавното управление и не пряко, чрез представителство. Те избират свои представители в органите на държавната и местната власт. Избраните членове в държавните органи представляват интересите, желанията, нуждите и изискванията на група¬та от населението, което ги е избрало.
За определяне на демократичния облик на публичната администра¬ция не е толкова съществено как се вземат основните решения, а от кого се вземат. Идеята на демокрацията е, че желанията на хората, независи¬мо как са се формирали, трябва да контролират действията на държавната администрация. Демокрацията в администрацията може да бъде представена не толкова като управление от народа, колкото като управ¬ление за народа със съгласието на народа, извършвано от професиона¬листи, които вземат решенията въз основа на норми и ценности, опре¬делени от законите и от исканията на народа.
Демократизацията на публичната администрация предполага и пря¬ко участие на гражданите в изработването и прилагането, изпълнението на административните решения. Участието на гражданите при подготовката на вземане на решения, която може да се изрази в събира¬не на информация, оформяне на обществено мнение или обществена оценка на определени процеси и вижданията за тяхното управление, е реална и важна проява на демократизирането на публичната админист¬рация. Участието в изпълнението на административните решения озна¬чава активно възприемане от обществото на съдържанието и целите на тези решения, така че да се създаде обществена приемливост и подкре¬па при прилагането им на практика. Тези прояви са тясно свързани с „прозрачността" в администрацията. Когато гражданите знаят какви решения и защо се вземат, те съзнателно и с готовност могат да уча¬стват в тяхната реализация.
Важен фактор за демократично организирана и демократично рабо¬теща администрация е наличието на определени от закона процедури на административната дейност. Нормативно установените процедурни правила и технологии са съществена гаранция за защита на правата на гражданите от произвола на администрацията. Редица административни закони, като например Законът за административното производство, Законът за административните нарушения и наказания и др., съдържат процесуални правила, които определят етапите на производство по из¬даването, изпълнението и оспорването на административни актове, фор¬мата на актовете, начина на вземане на решения, сроковете, методите и средствата, които административните органи са длъжни да прилагат в своята дейност. Законово са регламентирани съставът и начинът, по който органите могат да вземат решенията, начините за контрол, както и възможностите за гражданите да обжалват неправилните и неза¬конните актове на администрацията. Демократичната значимост на ад¬министративните процедури ще се засили още повече, ако тези процеду¬ри са известни на гражданите. Излагането на видно място в преддверие¬то на съответното учреждение на образци на форми, извадки от правила¬та за производство, указания къде и как да се намерят съответни доку¬менти, кой е компетентният орган и компетентното длъжностно лице и къде и кога може да бъде намерено, са начини за демократизиране на административната дейност, които едновременно облекчават усилията и на двете страни в отношението - администрация и граждани.
Представителността на различни социални групи в публичната ад-министрация е друг важен фактор за демократизацията на ад¬министрацията. Става дума за представителност на различни социал¬ни групи от обществото в персонала на отделното административно учреждение, като например назначаване на инвалиди или на представи¬тели на малцинствени етнически групи. В публичната администрация на много страни тази представителност е подсигурена от официални изисквания или програми. Така например, в държавните учреждения на САЩ има изискване за съответна процентна представителност на жени, инвали¬ди, ветерани от войните, и др.
Процентът за застъпване на участието на различни социални групи не може да бъде подходящо средство за осигуряване на такава предста¬вителност в нашата публична администрация, достатъчно е да се осигу¬рява равенство на представителите на всички групи, т.е. да не се отказ¬ва назначаване на длъжност по съображения за пол, религия, етническа принадлежност, инвалидна непълноценност.
Изключително важен фактор за демократизацията на администра¬цията, наред с политическата демокрация е и „икономическата демок¬рация". Съществуването на остра социална стратификация, ограничава¬нето на икономическите възможности за отделни граждани или групи от населението, рязкото противопоставяне на „богати - бедни" възпрепятства сериозно действителната демокрация в публичната ад¬министрация. Това е и една от сериозните причини административна¬та реформа да се извършва едновременно и във връзка с икономическа¬та реформа.
