Лекции по Икономика

21. Трудови конфликти

Много от проблемите на конкуренция, с които съвременният бизнес се сблъсква, изискват промяна в традиционната политика, практика и възможност за управление на хората в стопанските единици . Те трябва да станат гъвкави, динамични с възможност за бърза реакция на ситуацията в обкръжаващата ги среда.

Превантивните действия във всяка стопанска единица трябва да бъдат преуритетни , т.е. по-добре превантивни действия, отколкото отстраняване на допуснати несъответствия. В изпълнение на тази политика стопанската единица приложи и използва следните действия и информация:
o източници на информация за качеството, които ще се използват за тази цел;
o реда и последователността за решаване на проблемите;
o средства за управление, за да има увереност в постигнатата ефективност;
o документиране на предприетите действия.

Превантивните действия отчитат тенденциите по качеството и могат да включват въвеждане на нова организация, нови процеси, ново оборудване, нов метод, обучение на персонала и други.

Няма безконфликтни организации, както и е невъзможно общуването, оперирано или изцяло имунизирано срещу конфликти и сблъсъци в бизнеса, а и където и да било другаде.

Законът за уреждане на колективните трудове спорове от 05.07.1999 г е нормативният документ, който регламентира трудовите конфликти в стопанските единици.
Когато има трудов конфликт, единственият начин за решаването му са преговорите.

При една стачка от страна на работниците, същата може да нанесе само отрицателен финансов ефек не само на стопанската единица, но и на държавата като цяло.

Нерядко изкуственото предизвикване на сблъсъци в трудовата среда води до бързото избистряне на картината, до предприемането на подходящи мерки и до вземането на правилни решения.

Най-приемливият метод за вземане на правилните решения е по метода на т.нар.мозъчна атака, когато по инициатива на мениджъра група добри специалисти, експерти съвместно си опонират и дискутират, разглеждайки алтернативни трудови ситуации до момента, в който намерят най-ефективния модел за действие.

Обикновено нивото на трудовите конфликти се измерва чрез стачките и по-точно чрез работните дни, загубени поради стачки. Високата или ниска стачна активност, разбира се, е резултат от много фактори - законодателство, модел на индустриални отношения, традиции, особености на колективните трудови договори, икономическа и политическа ситуация.

Много от проблемите възникали при колективния трудов конфликт, с които съвременният бизнес се сблъсква, изискват промяна в традиционната политика, практика и възможност за управление на хората в стопанската единица. Те трябва да станат гъвкави, динамични с възможност за бърза реакция на ситуацията в обкръжаващата ги среда.

По Закона за уреждане на колективните трудови спорове:
Стачки
Когато предявените искания не са уважени, работниците могат да обявят стачка - чрез носене или поставяне на подходящи знаци протестни плакати, ленти, значки или други подходящи символи , без да преустановяват работа.
Решението за обявяване на стачка се взема обикновено мнозинство от работниците в съответното предприятие или поделение.
Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя или неговия представител най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.
Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час.
Докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време.
Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.
Виновното неизпълнение на посочените изисквания е нарушение на трудовата дисциплина, за което се налагат предвидените в кодекса на труда дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административната и наказателната отговорност.
Участието в стачката е доброволно никой не може да бъде принуждаван да участвува или да не участвува в стачка.
Забранява се създаването на пречки или затруднения на работниците, които не участвуват в стачката, да продължат работата си.
Работниците и работодателят са длъжни с писмено споразумение най-малко 3 дни преди началото на стачката, да осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:
1. живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
2. производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги;
3. нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда;
4. обществения ред.
Когато страните не постигнат споразумение, всяка от тях може да поиска от Националния институт за помирение и арбитраж въпросът да бъде решен от едноличен арбитър или арбитражна комисия. В срок три работни дни от получаването на искането директорът на института определя едноличен арбитър или арбитражна комисия, съставена от арбитри, включени в специален списък. В 7-дневен срок от определянето му арбитражният орган разглежда и решава спора.
По време на стачката, страните полагат усилия за окончателно уреждане на спора чрез непосредствени преговори, посредничество или друг подходящ начин.
Не се допуска стачка:
1.ако предявените от работниците искания противоречат на Конституцията;
2. когато не са спазени изискванията за провеждане на преговори, както и по въпроси, по които има споразумение или арбитражно решение;
3. по време на природно бедствие и свързаните с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи;
5. за решаване на индивидуални трудови спорове;
6. в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, съдебните, прокурорските и следствените органи;
7. с която се предявяват политически искания
Работодателят, както и работниците, които не стачкуват, могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена, започнала или завършила стачка.
Искът се предявява пред окръжния съд по седалището или местожителството на работодателя. Когато страна по спора са работодатели със седалища или местожителство в различни съдебни райони, искът се предявява по избор на работодателите пред един от съответните окръжни съдилища.
Делото се разглежда в седем дневен срок в открито заседание по реда на гражданския процесуален кодекс с участие на прокурор.
Съдът постановява решението си в тридневен срок от разглеждането на делото.
Работникът не получава трудово възнаграждение за времето, през което поради участие в стачка е преустановил изпълнението на трудовите си задължения. За това време той може да получи обезщетение за сметка на специално обособен стачен фонд. Фондът се създава по желание на работниците с техни средства или със средства на професионалните организации.
Забранява се блокирането на стачните фондове по време на стачка.
За времето, през което участвува в законна стачка, работникът има право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване по общия ред, а ако стачката е призната за незаконна - само ако е доброволно осигурен.
Времето на участие на работниците в законна стачка се зачита за трудов стаж.
На работник, който не е участвувал в стачка, но поради стачката на други работници не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, се заплаща трудово възнаграждение както при престой не по негова вина.
Работникът не отговаря дисциплинарно и имуществено за участие в допустима от този закон стачка.
За участие в незаконна стачка работникът отговаря дисциплинарно и имуществено съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и на другите закони.
След обявяване на стачката и през времето, докато трае законна стачка, работодателят не може да преустановява дейността на предприятието или на част от него и да уволнява работници с цел да:
1. предотврати или преустанови стачката;
2. осуети удовлетворяването на предявените искания;
По време на законна стачка, работодателят няма право да приема на работа нови работници на мястото на стачкуващите за постигане целите по предходния член освен когато това се налага за осъществяване на дейностите посочени в закона, докато трае стачката.
Локаутът - един от начините да се реши проблемът с възникналия колективен трудов спор, въпреки че трудовото ни законодателство забранява локаута като средство за оказване на натиск върху стачкуващите, но ограничава тази забрана само до стачки, обявени за законни по съответния ред.
В съвременното Българско трудово законодателство локаутът се свързва с три основни действия на работодателя във времето след обявяване на стачка и през времето докато тя продалжава:
o преустановяване на дейността на предприятието или на част от него;
o уволнение на работници или служители в стачкуващото предприятие;
o уволнение на стачкуващите работници и служители.
От друга страна един евентуален локаут би имал потенциална възможност за получаването на стрес в работещия персонал.А именно свързаният с трудовата дейност стрес може да даде нежелателни ефекти както за работниците така и за самата стопанска единица. Трябва да се подчертае, че е невъзможно да се избегне стресът при евентуален локаут.
Видимо не съществуват универсални модели за директно решаване на възникналите трудови конфликти
С противоречивата природа на човека се обяснява противоречивият характер на човешкото поведение, което трудно се овладява и управлява Затова управлението на хората, както и решаването на трудовите конфликти е най-трудният проблем на съвременния мениджмънт.
Ако можеше да се допусне, че хората функционират като машините, просто ще натиснем съответното копче и толкова. Но фирмените служители са хора, а хората имат чувства, морал, темперамент, интереси, потребности.
Затова конфликтите не трябва да ни плашат. С разум и такт те могат и следва да бъдат възприемани, обяснявани, управлявани и даже ... предизвиквани. Конфликти има там, където има живот, промяна, неравнодушие.