Публичната администрация е уникална обществена наука със специфичен характер. Макар и самостоятелно обособена наука, публичната администрация използва голяма част от постиженията и методите на други обществени науки. Поради това публичната администрация може да бъде изследвана през призмата на различни обществени науки.
Публичната администрация може да се разглежда като политичес¬ка наука. Публичната администрация е тясно свързана с политиката. Чрез нея се осъществява държавната политика. Тя е под влиянието на политическите процеси, промени и фактори в държавата и обществото. Политическият анализ (рolicy analisis) е част от политическата наука, който се прилага и в публичната администрация при изследване на фор¬мирането и осъществяването на държавната или местната политика.
Публичната администрация е тясно свързана с правото. Теорията за разделението на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна свързва изпълнителната власт с администрацията. Административна¬та дейност е дейност по изпълнение на законите и другите нормативни актове. Административното право регулира отношенията, които се раз¬виват при осъществяване на публичната административна дейност. Публичната администрация може да се разглежда като част от науката за държавата и правото. Тук влизат въпросите, отнасящи се до административните органи, административно-териториалното деление на страната, административните актове, институцията на държавната служба и други.
Публичната администрация е и наука за управлението. Мениджърският, т.е. управленският подход, е много важен за държавното и местното управление, а и за всяка друга публична адми¬нистрация. Като управленска наука публичната администрация се зани¬мава с проблемите на вземане на решение, избор на варианти, ефектив¬ност на управлението, контрол и т. н.
Публичната администрация може да се разглежда и като икономи¬ческа наука. Икономическите аспекти са жизненоважни за някои сфери на публичната администрация. Редица сфери на публичната администра¬ция - държавният бюджет, данъците, таксите, финансите - са изцяло проблеми на икономическата наука. И в други области на публичната администрация също се използват прийоми и институции на икономическа¬та наука. Икономическите разчети, информацията за приходите и консумацията на населението, спестяванията, инвестициите, заетостта на работната ръка са част от условията или информацията, която из¬ползва публичната администрация. Програмите на правителството в областта на образованието, борбата с престъпността, опазването на окол¬ната среда, приватизацията и т.н. имат и икономическа основа.
Публичната администрация се счита и за социологическа наука.
Едно от най-големите имена в теорията на административната наука Макс Вебер е социолог. Той е ползвал основите на социологическата наука, за да формулира принципите на „идеалната" администрация. Въпроси¬те за поведението в администрацията, контролиране на поведението, отношенията между администрация и общество, ценностите в обществото и ценностите в администрацията, социални групи, социални промени, етнически, семейни и други структури идват от социологията.
Публичната администрация е и наука за организациите. Органи-зационните теории са важна част от науката за публичната администра¬ция. Публичната администрация е създадена и функционира в организа¬ционни рамки. В тях се разглеждат въпросите за организационно поведение, организационни структури, отношенията на субординация, ръководство, координация и т.н.
Публичната администрация може да се изучава и като психологическа наука. Пси¬холозите, както и социолозите, се опитват да обяснят какво кара хората да действат. В публичната администрация се използват резултатите от на¬блюдения върху хората (граждани, длъжностни лица, административни ръководители, членове на съответни органи), с цел да се изследват проблемите на личната мотивация, ценностната ориентация, поведение, действия и т. н. От значе¬ние са психологическите портрети на редица категории държавни служи¬тели - учители, следователи, висши административни ръководители.
Публичната администрация може да се изучава и като информаци¬онна наука, представяща отношенията и актовете в администрацията като процеси на събиране, обработване и разпространяване на съответна ин¬формация. Компютрите и електронните комуникации вече са неотделима част от публичната администрация.
За да се допълни характеристиката на публичната администрация като наука трябва да се отбележи и връзката й с бюрокрацията. Поня¬тието „бюрокрация" традиционно е имало у нас отрицателно значение. То е свързано с представата за тежък и муден административен апарат, бездушие и неоснователно разтакаване по отношение на гражданите, излишна „бумащина", дълъг и сложен път на документите, затрупани и неефективни архиви, прикритост и секретност при решаване на пробле¬мите, липса на отговорност. Всъщност науката за бюрокрация (bureaucracy) в много страни замества науката за публичната администрация или се счита за част от нея. Бюрокрацията се приема като сино¬ним на администрацията (въобще на администрацията, а не само на публичната администрация). Според Макс Вебер, един от основополож¬ниците на науката за публична администрация, бюрокрацията е сред¬ство за трансформиране на общественото действие в рационално орга¬низиран акт. Под рационално организиран акт той разбира действие или акт на формално и официално призната организация с определени цели, какъвто е административният орган. Бюрокрацията се занима¬ва с рационално и формално организираните структури в управлението и техните рационално и формално организирани действия. Наред с мно¬гото въпроси на публичната администрация науката за бюрокрация из¬следва още проблемите на бюрокрацията като ново общество и нова кул¬тура, психология на бюрокрацията, език и жаргон на бюрокрацията, бюрократизация на властта и политиката.
Публичната администрация е уникална наука и поради това е и уни-кална учебна дисциплина. Тя е сравнително нова учебна дисциплина, която през 50-те и 60-те години тя вече масово се преподава в някои уни¬верситети в напредналите страни. Обикновено това са били един или няколко курса под различни наименования в специалности като „Бизнес", „Право", „Политически науки" и други. Отделни учебни специалности са били създадавани малко по-късно. В България университетски курсове по публична адми¬нистрация под друго наименование са четени още през 30-те и 40-те годи¬ни на миналия век в Юридическия и в Стопанския факултет на СУ, както и в Икономическия университет във Варна и в СА”Д.А.Ценов” – Свищов, като например „Чиновничес¬ко право", „Общинско право" или като части от „Административното пра¬во" или от някои стопански и финансови дисциплини. След 70-те години, с оглед да се посрещнат нуждите на практиката в тези и други университети в България са въведени дисциплини като „Организация на на¬родните съвети", „Теория на социалното управление", „Теория на управ-ленското решение", „Теория на организацията", „Контрол и контролна дей¬ност" и т. н. Курсове по „Публична администрация" в отделни университети започнаха да се четат едва от десетина години. Първите университетски специалности по публична администрация в България бяха организирани в Американския университет в Благоевград и в Нов български универси¬тет. След 1992 г. започнаха да се създават и магистърски програми по публична администрация. Едва през 1997 г. те бяха официално признати и включени в държавния регистър на университетското образование бакалавърска и магистърска степен по публична администрация.
