Нарастващата интернационализация, децентрализация, технически и технологически новости изискват гъвкавост и оперативност в организа-ционните структури, във функциите, състава, моделите и методите на действие на държавната и местната администрация в модерната държа¬ва. Процесите на реституцията, приватизацията и развитието на пазар¬на икономика влияят съществено върху ролята и организацията на пуб¬личната администрация. Нови социални фактори навлизат в сферата на администрацията. Електронните технологии променят характера на държавната служба. Демографските структури налагат много сериозни изисквания към обслужването на населението. Появяват се непредвиде¬ни здравни и екологични проблеми. Изострят се социални, икономичес¬ки, политически и етнически конфликти.
Съвременните тенденции в държавната и местната администрация следват две основни насоки за подобряване на адми¬нистративните дейности и предоставяне на административни услуги на населението.
Първата тенденция е повишаване качеството на дейността на публичната администрация чрез:
- подобряване на управлението на човешките ресурси, включително усъвършенстване на държавната служба и щата;
- набиране на кадри за администрацията на основата на професио-налната квалификация и подходящо заплащане;
- ефективна и икономична структура на административните орга¬ни, съответствие между функциите и структурата на органите;
- подобряване на връзките за ръководство, контрол, сътрудниче¬ство и координация между отделните административни звена;
- въвличане на служителите във вземането на управленските решения;
- гъвкав административен контрол, съсредоточен предимно върху стриктно постигане на резултати от административните дейности, а не само спазването на стриктни процедури;
- въвеждане на нови информационни технологии;
- подобряване на обратната връзка с гражданите относно качество¬то на извършваната административна дейност;
- усъвършенстване системата на съдебния контрол върху админи-страцията.
Втората тенденция е засилване на взаимодействието между държав-ния и частния сектор и извличане от страна на държавата на по-голяма полза от частния сектор, чрез:
- прилагане на методи на частния мениджмънт в публичната адми-нистрация;
- „приватизация" на някои дейности и услуги, извършвани от адми-нистрацията;
- въвеждане на зависима, ефективна, конкурентна и отворена систе¬ма на държавни поръчки за договаряне на извършването на административни услуги на населението или междинни услуги за държавната администрация;
- прекратяване на монопола или други привилегии за определени снабдители или извършители (държавни или частни).
Усъвършенстването на правнонормативната основа на публичната администрация се разглежда като начин за подобряване на дейността на администрацията като изпълнителна власт. Административната реформа изисква:
- да се подобри или да се създаде ново законодателно регулиране на отношенията между държавния и частния сектор;
- да нарасне връзката между държавния и частния сектор;
- в някои сфери да се раздели административната дейност по вземане на решения от оперативната дейност по извършване на административни услуги;
- да се въведат критерии за дългосрочна оценка на взетите решения;
- да се въведат изменения в стимулите при работата на държавните служители, като по-често се прилага системата на материалните стимули, свързани с крайните резулта¬ти от извършваната работа.
- организационното устройство на държавната администрация да се приспособи към променената роля на държавата и нейните задачи в новите условия.
Реформата на държавната администрация не е еднократно меро-приятие, което може да се извърши в един фиксиран срок. Сегашното състояние на администрацията трябва да бъде установено, анализирано и оценено - в смисъл кое работи, кое не работи, защо работи или не работи, има ли нужда от него и т.н. Трябва да бъдат определени функциите, задачите и обхватът на държавното управление, т.е. да се състави „списък" на не-обходимите дейности на държавната администрация и едва тогава да се направи ефективно разпределяне на тези функции и задачи между отделните органи и звена на администрацията. Всъщност този първи етап на определяне на функциите и задачите на държавната админист¬рация е най-трудната и най-отговорната част от административната реформа, в която трябва да се даде и отговор на въпроса за ролята на държавата и обхвата на държавното управление в условията на пазарна икономика.
Какви са конкретните задачи на държавната администрация, как¬во точно държавата ще извършва, е въпрос на политически избор. Принуждавани от необходимостта за структурни реформи и за по¬добряване на държавните приходи, много страни в Европа проведоха административни реформи, които се основаваха главно на преосмисля¬нето на ролята на държавния сектор, на приватизацията и дерегулацията, и поставиха по-голям акцент върху ефективността на дейността на държавната администрация.
Една от задачите на административната реформа у нас е доближава-нето на държавната администрация до условията на икономическата реформа - прилагането в държавната администрация на методи, близ¬ки до икономическите методи на пазарната икономика. Икономико-управленският подход е един от най-важните адаптационни процеси в организацията на публичната администрация, които са необходими за отреагиране на настъпилите промени.
Сериозно ограничение, което трябва да се вземе предвид, е свързано със заплахата от незаконни действия на администрацията - колкото повече гражданите и бизнесът са зависими от административ¬ни актове и действия, толкова по-голяма е възможността за злоупотреба с административна власт. За да се осигури по-добро административно управление, балансът между оперативна самостоятелност и контрол тряб¬ва да се измести от регламентиране на процедурите към регулиране на очакваните резултати, защото в противен случай строго унифицираното административно регламентиране може да подмени резултатите с про¬цедури.
С оглед да се намери възможния периметър за участие на частния сектор в дейности на публичната администрация, специално внимание трябва да се обърне на „приватизацията” в публичната администрация. Терминът „приватизация" в случая означава изпол¬зването на участници или техники от частния сектор вътре в рамките на публичния - държавен и местен - административен сектор. Фокусът е върху възлагането чрез договаряне на държавата с частни фирми или лица за извършване на административни услуги и дейности. Решенията какви услуги да се предвидят за населението, как да са законно гарантирани, кой има право на тях, в кои области да се осъществяват, трябва да се извършват от държавата. Решенията, свързани с реалното производ¬ство и предлагане на тези услуги, могат да бъдат предоставени на част¬ния сектор. Договарянето с частни участници за произвежданите услуги може да включва два вида участие в производството на такива услу¬ги: То може да бъде крайно и цялостно - например осигуряване чисто¬тата на града, събирането на боклука, осигуряване на обществения транс¬порт и др. Или то може да бъде междинно обслужване, като например компютърно или счетоводно обслужване на административните орга¬ни, и т.н. Важното е, че става дума за държавни или общински администра¬тивни услуги. И за производителите, и за гражданите административ¬ните услуги, макар и произведени частно, са извършени от името на държавата. Частните ресурси се насочват към постигането на държав¬ни административни цели. Когато частният сектор ще произвежда ад¬министративни услуги, целият този процес трябва да бъде регламенти¬ран от държавата и канализиран в съответната насока.
Как това ще бъде уредено - чрез правнонормативна регламентация, чрез договори или по неформален път, - ще повлияе върху вида на контро¬ла и начините за компенсация при евентуално закононарушение.
Договорите заемат все по-важна роля при осъществяването на ад-министративната дейност на държавата. Държавното договаряне с ча¬стни фирми за извършване на административни дейности и услуги чрез формите на концесиите и възлагане на държавни и общински поръчки може да прояви редица преимущества. Чрез тези договори могат да се осигурят отношения с желани и силни партньори от частния бизнес; администрацията може да бъде намалена; правителството може да експериментира нови решения и ново разпределение на ресурсите, без да натоварва с трайни организационни и функционални промени държавната администрация - то винаги може да прекрати договора, ако експериментът се окаже неудачен; случайни и краткосрочни приходи могат да бъдат използвани за постигане на ад-министративни цели, без да е необходимо да се задвижват бюджетни лостове; известни икономии могат да се реализират, като се подберат страни по договора, които могат да извършват същата работа срещу по-малко заплащане; персоналът, работещ за държавната администра¬ция, може да бъде увеличен чрез договори и даже политическият риск и отговорност на държавната администрация не са толкова очевидни - държавният административен орган вече не е прекият изпълнител.
Настоящата реформа в страната засилва връзките между публична¬та администрация и гражданите, създава нови форми на нетърговски отно¬шения между публичната администрация и частните собственици и про¬изводители, както и между частните производители и гражданите. Това може да има своя отрицателен ефект върху отговорността за извършване на административни услуги, върху качеството на предлаганите услуги. В дългосрочна перспектива то може да се противопостави на целите на държавната политика, на функционирането на държавната админист¬рация, а оттам - евентуално и на задоволяването на нуждите на гражда¬ните. В интерес на всички засегнати страни - държавата, гражданите и частния бизнес е концесиите, държавните поръчки или другите форми на държавно договаряне да бъдат възлагани чрез конкурс на конкурен¬тни начала при равна възможност за всички, които искат да участват в конкурса. Това ще позволи държавата да контролира по-добре „приватизационните" процеси; административните органи да употре¬бяват държавните средства по-ефективно; ще предлага на частния биз¬нес по-големи търговски възможности; ще създава гаранции за гражда¬ните, че средствата, предоставени на административните органи, се използват правилно и че предоставените услуги ще са с висок стандарт.
Основните проблеми на публичната администрация у нас, не се различават принципно от проблемите, пред които е изправена публичната администрация и в дру¬гите държави. Това са проблеми, свързани най-много с урбанизацията на съвременното общество и благосъстоянието на хората. Някои от най-важните, непосредствени и изискващи непрекъснато внимание от стра¬на на публичната администрация задачи на съвремието са:
- борбата с престъпността;
- планирането на градовете и селищата;
- общественият транспорт;
- изхранването на населението;
- грамотност и образование;
- опазването на околната среда и в частност - използването на боклу¬ка (проблемът за използване на вторичните суровини и рециклирането) и отстраняването на твърдите отпадъци;
- осигуряване, разпределение и използване на енергията и енергийни¬те източници;
- опазване и използване на работната земя;
- жилищна политика и строителство.
