Административният контрол е неразделна част от админист¬ративната дейност. Дейността на държавната администрация е немис¬лима без постоянен, непрекъснат и всестранен административен конт¬рол. Административният контрол е по-широко понятие от администра¬тивния контрол вътре в администрацията и включва наред с него и кон¬трола, осъществяван от административни органи върху граждани и орга¬низации.
Административният контрол прониква във всички звена на административния апарат, засяга всички актове, действия и прояви в администрацията. Той следи за състоянието на персонала, за материалнотехническата база, за външните връзки на администрацията, за работата с гражданите и организациите. Няма дейност или част от дейност в администрацията, която да не е подложена на администрати¬вен контрол. Административният контрол по принцип е контрол и за законност, и за правилност. В зависимост от това, дали контролът се разпростира върху цялата дейност и обхваща всички страни на организация на контролира¬ния обект, или е ограничен само върху определена тясно специализирана сфера на административната дейност, административни¬ят контрол бива общ и специализиран.
Контролът в администрацията е проява на административен конт¬рол. Това е контрол, провеждан от административни органи върху рабо¬тата, организацията и актовете на други административни органи. Административният контрол в администрацията е държавновластническа дейност, която се осъществява вътре в системата на държавното управление от органи на това управление, т. е. държавновластническа дейност, чрез която административни органи контролират административни органи и звена.
Административният контрол в администрацията показва специфич¬ни различия в зависимост от това, дали той се осъществява вътре в рамки¬те на една административна организация/ведомство, или се явява външен по отношение на административната организация/ведомство, в която се упражнява. В този аспект административният контрол се разграничава на вътрешноведомствен контрол и външноведомствен контрол.
Вътрешноведомственият контрол се осъществява в границите на една ведомствена система, вътре в една административноорганизационна единица или от горестоящ орган върху долустоящ орган в един клон или сфера на държавно управление. Съдържанието на общия вътрешноведомствен контрол е много ши¬роко. Той се простира върху всички страни на развиваната в административната организация дейност: обхваща и количеството и качеството на извършваната работа; вземането на решения; тяхното изпълнение; юридическите актове и материално тех¬ническите действия; организацията на органите и на персонала.
Характерна черта на вътрешноведомствения контрол е служебното начало. Контролът функционира въз основа на служебно начало, което означава, че по принцип той се извършва по инициатива на контроли¬ращия орган. По правило за неговото упражняване не е необходимо се¬зиране. Не се изискват специални форми. Той се задвижва като част от ежедневната работа в административната организация. Вътрешноведом¬ственият контрол може да се задейства и по инициатива на горестоящ административен орган, което е пак проява на служебното начало в административния контрол. В предвидени от закона случаи вътрешно¬ведомственият контрол може да бъде задвижен и чрез сезиране: в резул¬тат на жалби и сигнали на граждани и организации, протест на проку¬рора.
Друга характерна черта на вътрешноведомствения контрол е бога¬тото разнообразие на методите за провеждането му и на мерките за въздействие. При него се използва целият арсенал на възможности, съдържащи се в компетентността на горестоящия (ръководния) орган. Използват се доклади, неформална информация, проверки, проучвания, анализи и др. Мерките за въздействие могат да бъдат най разнообраз¬ни: спиране, отменяне и изменяне на административни актове; организационни мерки за преустройство, преместване, промени; дис¬циплинарна отговорност спрямо служителите и др.
По начало вътрешноведомственият контрол е общ, засяга всички стра¬ни от дейността на контролирания орган или лица. Но е възможно вътре във ведомствената система да функционира и специализиран контрол, който засяга само отделни страни от дейността на административната организация, като например вътрешноведомствен финансов контрол, ка¬чествен контрол, строителен контрол. Вътрешноведомственият специализиран контрол се осъществява от специално изградени кон¬тролни органи или звена вътре във ведомствената система.
Външноведомственият контрол е контролът, осъществяван от ад-министративни органи, които са външни на административната органи¬зация, чиято дейност е предмет на контрола. Възможно е външноведомственият контрол да съществува и като общ контрол, но много по-честа е практиката, той да бъде организи¬ран като специализиран контрол.
По-важните характерни черти на външноведомствения контрол са следните:
• Извършва се винаги на специално основание, предвидено в съотве¬тен нормативен акт. Така например са организирани противопожарни¬ят контрол, КАТ; контролът върху гражданското въздухоплаване, хигиенно епидемиологичният кон¬трол и прочие.
• Извършва се от специализирани органи, като например Инспек¬ция по охрана на труда, Държавна въздухоплавателна инспекция, ХЕИ.
• По предназначение той обикновено е контрол за законосъобраз¬ност, затова в повечето случаи се нарича надзор.
• Методите и мерките, прилагани във външноведомствения конт¬рол, са винаги изрично предвидени в нормативен акт.
Административните юрисдикции (известни още като особени юрисдик¬ции) са несъдебни правораздавателни органи. Контролът, който те осъще¬ствяват върху администрацията, е правораздавателен. Функционално те при¬надлежат към правораздавателната система, към която принадлежат и съди¬лищата. Те извършват правораздавателна по естеството си дейност. Администра¬тивните юрисдикции разглеждат жалби срещу някои категории админист¬ративни актове, за които законът е предвидил този особен ред. Администра¬тивни юрисдикции са например Централ¬ната пенсионна комисия, Президиумът на Висшата атестационна комисия, и др. Тези органи извършват контрол за законосъобразност върху обжалвани пред тях актове на административни органи в съответната област.
Организационно обаче административните юрисдикции принадле¬жат към административния апарат. Най-съществените им характерни черти:
• Те са специално създадени или специално означени органи. За¬конът специално посочва органът като административна юрисдикция.
• Административните юрисдикции имат точно определен предмет на дейност. Те могат да се произнасят само върху административни актове от дадена категория.
• Контролът, извършван от тях, е контрол само за законосъобраз¬ност, така, както е и при съдебния контрол. Те не могат да преценяват правилността и целесъобразността на оспорваните пред тях актове.
• Административните юрисдикции отразяват професионалната адми-нистративна специализация при разглеждане на административноправни спорове в специфична администратвноправна материя. С развитие¬то на административното правосъдие и разширяването на обхвата на контрола, осъществяван от Върховния административен съд, вероятно значението на административните юрисдикции ще се ограничи.
