Правителството стои начело на изпълнителната власт в държавата. То е висш държавен изпълнителен орган или съвкупност от висши държавни изпълнителни органи. Правителството осъществява дейност по ръководство, направляване и осъществяване на държавната политика. То е висше държавно ръководство и на социалните процеси и отношения на територията на държавата. Правителството е тясно обвързано с политиката и с определянето на основните политически линии за ръководство и развитие на обществото в държавата. Държавното ръководство, осъществявано от правителството, е и политическо ръководство, което се реализира чрез държавните механизми и институции. Чрез правителството държавата функционира, създава, направлява планира, координира и контролира основните насоки на съществуването и развитието на обществото и отношенията в него.
Правителството на съвременната държава е висш държавен орган който работи колегиално и са състои от министри, министьр-председател и в някои страни - и от заместник министьр-председатели. Правителството има различно наименование в различните страни - министерски съвет (България, Русия, Франция и др.), кабинет на министрите (Англия, Белгия), президент и държавни секретари (САЩ) и др. Правителство има както в парламентарните и президентските държави, изградени като републики, така и в модерните монархии, като Англия, Белгия, Холандия, Швеция и т. н.
Правителството по принцип е конституционен орган - в повечето страни то е предвидено в конституцията и черпи от нея правната си уредба и основните си правомощия.
Като самостоятелен орган, правителството в съвременната парламентарна държава е отговорно пред парламента, без това да означава, че е подчинено на него. Вземането на важни държавни решения в областта на политиката не принадлежи само на парламента като национален представителен орган, в тази сфера важно място заема и правителството. Правомощията на правителството е самостоятелна комплексна област на задачи и функции, които правителството осъществява на собствено основание и за които носи особена политическа отговорност.
Правителството има изключително големи правомощия и като обем, и като съдържание. Неговата компетентност обхваща всички сфери и от¬расли на държавното управление.
Правителството осигурява непрекъснатост във функционирането на изпълнителната власт, в осъществяването на държавната политика. То работи непрекъснато и продължаващо. Приложение на този прин¬цип представлява например фигурата на „правителство в оставка" - до образуване на ново правителство действащото правителство, въпреки че е подало оставка или въпреки че неговите правомощия са били пре¬кратени, то продължава да изпълнява служебните си задължения.
Ресорността като принцип на правителството се проявява в това, че членовете на правителството - министрите (или държавните секрета¬ри) ръководят отделни специализирани ресори на държавното управле¬ние. Министърът като ръководител на администрацията в този ресор носи политическа отговорност пред парламента и пред колегиалния орган на правителството за всичко, което се извършва в ресора. Ресорността се проявява и в структурата на правителството - обикновено броят на министрите съответства на броя на ресорите в държавното управление. Понякога се допускат изключения. Първото е, когато един министър ръководи повече от един ресор, например образованието и науката. Второто изключение допуска фигурата на т.нар. министри без портфейл, т.е. такива членове на правителството, които не ръководят определен спе¬циализиран ресор на държавно управление.
Министрите са една от най-сложните фигури в публичната адми-нистрация. Министърът по своята правна природа и по мястото, което заема държавния апарат, е изцяло в сферата на изпълнителната власт. Той присъства и работи в нея в няколко качества
На първо място министърът е член на правителството. Съвкупнос¬тта от министри представлява правителството като висш държавен орган, като министерски съвет, като колективен орган. В този смисъл ми¬нистърът е член на колективния орган - Министерския съвет. Съвмест¬но, заедно и едновременно с другите министри той участва в реализи¬рането на правомощията на колективния орган, какъвто е Министерс¬кият съвет. Следователно в тази си първа роля министърът не е само¬стоятелен орган, той е член на колективен държавен изпълнителен орган с обща компетентност - Министерския съвет.
На второ място, министърът е отделен държавен орган. Той ръко¬води и отговаря за определен ресор на изпълнителната власт. Като такъв той е едноличен държавен изпълнителен орган със специална компетент¬ност. На трето място, министърът е държавен служител. В това си ка¬чество той стои на върха на административната пирамида в отделния ресор на държавно управление. Той е държавен служител с ръководни функции. Избирането му на тази длъжност има политически характер. Различните държави възприемат различен принцип относно съвмес¬тимостта на министерската длъжност с депутатския мандат. В някои страни министерският пост е абсолютно несъвместим с парламентар¬ния мандат - представител в парламента не може да бъде и министър в същото време и, обратно (САЩ, Бразилия, Франция, Швеция и др.). В повечето страни с парламентарно управление съвместяването на каче¬ството на министър с това на народен представител е допустимо. У нас, според действащата конституция има несъвместимост между министер¬ския пост и депутатския мандат, при което, ако народен представител бъде избран за министър, той запазва своето депутатско място като резервирано в случай че правомощията му като министър бъдат пре-кратени, докато все още тече мандатът на Народното събрание, в което той е бил избран за народен представител, доскорошният министър може да се върне и да заеме отново предишното си депутатско място.
Министър-председателят („премиер", „пръв министър") е ръко¬водител на правителството. От една страна, той е председател на колек¬тивния орган - Министерския съвет. Като такъв той има определени отговорности относно ръководството и организацията на работата на колегиалния орган. Той определя времето и дневния ред на заседанията, той ръководи заседания и т.н. Позицията му на председател на колекти¬вен орган при евентуално гласуване на решения от колегиалния орган не му дава привилегии - той е „пръв между равни", неговият глас е равен на гласа на всеки един от членовете на Министерския съвет. Въпреки това той има основна и решаваща роля като председател на колегиал¬ния висш изпълнителен орган. Правомощията и мандатът на правител¬ството са в пряка връзка с министьр-председателя. Правителството по¬лучава правомощията си, когато бъде избрано по предложение на ми¬нистьр-председателя. То следва и зависи от мандата на министьр-пред¬седателя. Ако правомощията на министър-председателя бъдат прекра¬тени, прекратяват се и правомощията на Министерския съвет, който той оглавява.
От друга страна, министьр-председателят има свои собствени пра-вомощия като глава на правителството. Той се изявява като обособен едноличен орган в държавата, съществуващ паралелно и едновременно с министерския съвет. Той формира проектосъстава на кабинета, а в някои държави формира и самия кабинет, назначава и уволнява отдел¬ните министри (Англия). Министър-председателят е опрян на полити¬ческото мнозинство в парламента. В много страни той е едновременно и лидер на управляващата политическа партия.
Съществуват различни видове правителства. В зависимост от политическото установяване, едно правителство мо¬же да бъде „силно правителство". „Силно правителство" е еднородно формирано, еднопартийно правителство. Силата на такова правител¬ство произтича от това, че то се опира на мнозинството на парламента. Силното правителство е правителство на управляващата политическа партия. Министър-председателят обикновено е ръководител на тази партия.
Правителството може да бъде еднопартийно и еднородно формира¬но, но да не се опира на мнозинството на парламента. В случаи, предви¬дени в конституцията, правителството може да бъде съставено от втората по численост парламентарна група или от някоя друга парламентарна група. В тези случаи правителството не се подкрепя от политическото мнозинство и работи в сравнително ограничени политически условия.
Коалиционното правителство е правителство, изградено на осно¬вата на съгласие, споразумение (коалиция) между няколко политически сили и включва в състава си представители на споразумелите се партии.
Служебното правителство е особен вид правителство. То се разг-лежда като крайно средство в политическата и административната прак¬тика. Към него се прибягва, след като всички усилия и предвидени про¬цедури за съставяне на правителство не са дали резултат и са се изчер¬пали. По принцип служебно правителство има място само тогава, кога¬то е настъпила невъзможност за надлежно съставяне на редовно правителство. Служебно правителство може да се използва в екстрени ситуации като например „националния кабинет" по време на война или бедствие. Служебното правителство представлява изключение от уста¬новения ред, по който се съставя правителството - у нас служебно пра¬вителство не се формира от парламента, а се назначава от президента на републиката. Служебното правителство се съставя за определен огра¬ничен срок, например три месеца. Освен ограничения срок, за който се назначава, служебното правителство има и определена задача, която трябва да изпълни - то има да извърши една „служба" - например да подготви и проведе предсрочни парламентарни избори, като изход от настъпилата правителствена и парламентарна криза.
Правителство в оставка или „грижещо се правителство" е прави-телството, което остава да действа, докато бъде формирано следващото правителство. Това правителство се различава от служебното и не трябва да се бърка с него. Служебното правителство е особен кабинет, който се съставя по извънреден начин и само като крайно средство в ситуация на криза. Правителството в оставка е нормален, необходим институт в държав¬ното управление, който осигурява непрекъсваемост на правителствената дейност. Когато изтече редовният мандат на парламента, неговите правомощия се прекратяват и се произвеждат избори за нов парламент. През целия този период правителството продължава да действа с пълен обем и съдържание на правомощията си. Когато бъде свикан новият парламент, действащото правителство депозира своята оставка пред него. От този момент нататък то е в „оставка". Но то продължава да функционира до избирането на ново правителство. То действа като правителство в остав¬ка. Неговите правомощия се прекратяват едва със съставянето на ново правителство от новоизбрания парламент.
