Публичната администрация се подчинява на определени обектив¬ни закономерности (изисквания), представляващи условия, норми, пра¬вила, принципи, които трябва да се спазват.
Думата принцип има латински произход и означава в най-общия смисъл основа, първоначало. По-точно, принципите са такива положения, които отразяват основни характерни страни на дадени обекти, явления и процеси и служат като ръководни, отправни начала в дейността на хората. В обществените науки принципите отразяват закономерностите на развитие на обществото. Принципите са ръководна, основна идея, трайно установена и обективно съществуваща. Принципите на държавното управление винаги имат конкретно историческо съдържание и са обобще¬ния на исторически възникнали и развиващи се обществени отношения. Те могат да се разделят на относително самостоятелни групи - политически, икономи¬чески, психо-физически, социално-етични (обичайни, нравствени, юри¬дически), технологични, и др.
Принципите на организация на административната дейност са основните правила за създава¬нето и поддържането на публичната администрация. В научната литература няма единно становище както за видовете принципи на организацията и дейността на публичната администрация, така и за техните групи. Счита се, че подобно на законите на организи¬рането, те са изключително многобройни. По-важните от тях са законодателно уредени или са установени в стратегии на прави¬телството. Те са сравнително устойчиви за даден период на публичната администрация и неспазването им води до неефективност на органите и служителите. Най-важните принципи обикновено са в сила за по-дълго време, а други се изменят по-често. Като относително устойчиви принципи за изграждането на публичната администрация са се установили принципите: целесъобразност на администрацията; оптималност; ефективност; собствен обсег на действие на всеки орган; гру¬пиране на взаимно зависимите функции; степенуване по сложност на за¬дачите в администрацията и съответствие на структурата й спрямо целта.
Принципите на организацията и дейността на публичната администра-ция най-напред могат да бъдат групирани на общи и специфични.
Общите принципи на организация са главната, съществената част, върху която се изгражда публичната администрация. Те са изход¬ните положения, началата за създаването й. Общите принципи са пред¬поставка за ефективното постигане на публичните цели от администра¬цията.
Към общите принципи се отнасят:
- принцип на публичност;
- принцип на демократичност;
- принцип на научност;
- принцип на политически неутралитет;
- принцип на децентрализъм;
- принцип на системност;
- принцип на законност;
- принцип на задоволяване на обществения интерес;
- принцип на осъществяване на държавната политика, и др.
Сред общите принципи основополагащо значение имат конституционните принципи.
Значение за организацията и дейностга на публичната админи¬страция имат както основните (общи) принципи, така и специфични принципи в зависимост от вида администрация.
Широко разпространена в литературата е класификацията на принципите на организацията и дейността на публичната администра¬ция на:
- общи и специфични принципи на вътрешната административна дейност на администрацията;
общи и специфични принципи на външната административна дейност на администрацията.
Принципите на вътрешната административна дейност на публичната администрация се свързани с нейното институ¬ционално изграждане. В исторически аспект се вижда, че някои от сега действащите принципи са установявани чрез тяхното противопоставяне с предходните принципи на изграждане на публичната администрация. Такива са принципите: политически неутралитет, като отрицание на партийността на администра¬цията; децентрализъм вместо централизъм; публичност вместо непрозрачност, изборност и мандатност вместо немандатност на органите по управление, и др.
Ако исторически създалите се обществени отношения са налага¬ли прилагането на едни или други от посочените принципи, то това не отменя значението и ролята на общовалидните за изграждането на публичната администрация принципи, като целесъобразност на администрацията; научност при нейното изграждане; плановост; системност; комплексност; стабилност; приемственост; достъпност; реалност; своевременност, икономичност и нормативност на администрацията.
Специфични принципи на вътрешната административна дейност на публичната администрация са тези, които се отнасят изключително само до изграждането на една отделна администрация. Специфичните принципи определят типовете (видовете) организационни структури в публичната администрация.
Типовете организационни структури са известни в управленската литература, като класификацията им е разнообразна. Различните автори ги класифицират като:
- линейни, функционални, линейно-щабни и матрични;
- линейни, функционални, дивизионни и матрични;
- бюрократични, функционални, дивизионни, адаптивни, конгло-
мератни, централизирани и децентрализирани .
Изхождайки от тази класификация, специфичните принципи за изграждане на организационните структури в публичната администра¬ция са: линеен принцип, функционален принцип, линейно-функционален принцип, щабен принцип, целеви принцип и екипен принцип. При¬лагането на един от посочените принципи определя типа на организаци¬онната структура в системата на публичната администрация.
Предимствата на линейния принцип при изграждането на органи-зационна структура се заключават в нейната простота, но едновременно с това при нея се намалява възможността за хоризонтална специализа¬ция. Това води до увеличаване на йерархичните нива в администрацията и се създава опасност от дублиране на дейности от различни звена.
При използването на функционалния принцип за изграждане на организационни структури се цели линейните ръководители да се разто¬варват от вземане на решения по всички страни на дейността (финансо¬во, материално-техническо, кадрово, социално, информационно, правно и друго осигуряване).
Предимствата и недостатъците на линейното и функционалното начало се компенсират и коригират чрез тяхното съчетаване. Структу¬рите в организацията се изграждат чрез прилагане на линейно-функционалния принцип. Трудностите при съчетаването на линейното с фун¬кционалното начало се изразяват в две посоки. На първо място, линей¬ното ръководство невинаги притежава съответните познания и специа¬лизирана квалификация, за да свърже фактически своите цели с тези на функционалните подразделения. На второ място, самите функционални звена не могат да имат общ поглед върху общите цели за разрешаване от администрацията.
Линейно-щабният принцип за изграждане на организационна структура се характеризира със създаването към линейния ръководител на щаб, чиято задача е подготовката за решения на този ръководител. Това налага съвместно с ръководителите на основните функционални подразделения да се изработват най-подходящите за ръководителя решения.
Целевият принцип се прилага при създаване на временна струк¬тура в администрацията за решаването на отделен проблем. Преимущес¬твото тук е, че значително се съкращават сроковете за изпълнение на поставена задача. Различни специалисти се обединяват във временно формирование, начело на което се назначава лице, отговорно за осъщес¬твяването на целевата задача. Когато задачите са много и е наложително да се реализират паралелно, недостигът на квалифицирани специалисти забавя тяхното изпълнение. В целевите организационни структури за определен срок се изпращат специалисти от функционалните звена, които след изпълнение на задачата се връщат обратно в тях. Така се осигуряват гъвкавост и мобилност при разпределението на специалис¬тите. Особеност е, че ръководителят на целевото формирование се подчинява само на ръководителя на администрацията, а ръководителите на функционалните формирования се намират на двойно подчинение. Недостатък на това формирование е сложното управление във връзка с едновременното изпълнение на няколко целеви задачи, както и това, че ръководителите на целевите формирования се стремят да привлекат най-добрите специалисти от функционалните структури, а последните имат за решаване и други задачи. Тези недостатъци на целевото форми¬рование могат да се преодолеят чрез въвеждането на специфичния за изграждането на администрацията екипен принцип. Неговото преимущество е в постоянното му действие и в стабилитета при взаимодейст¬вие и координация с други органи и организации. Чрез него се повиша¬ват личната и колективната отговорност в администрацията от участни¬ците в екипа.
При осъществяването на своята дейност българската публична администра¬ция се ръководи от такива принципи на външна административна дейност, като принципите законност, откритост, достъпност, отговорност и координация. В своята дейност служителите от публичната администрация неизменно се подчиняват на посочените законодателно установени принципи и на принципи, произ¬тичащи или установени в закони и подзаконови актове, регламентиращи отделни направления на тяхната дейност. Законността означава строго спазване на Кон¬ституцията, законите, подзаконовите нормативни актове и международ¬ните договори, по които Република България е страна. Администрация¬та трябва да осъществява дейности само в рамките на предоставена¬та й от закона компетентност при предвидените норми и методи за принуда. Този принцип защитава интересите на гражданите и е средство за осъществяване на държавна власт. Той способства за развитието и формирането на демократично гражданско общество.
Принципът на законност е свързан непосредствено със зачитане¬то на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. Той изразява демо-кратичната същност на гражданското общество. Възникването, разви¬тието и прекратяването на многобройните взаимоотношения между държавните органи, държавните служители и гражданите трябва да се осъществява при зачитане на правата и свободите им, произ¬тичащи от Конституцията и гарантирани от нея, както и на тяхното достойнство. Всички граждани са равни пред закона. Не се предвиждат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образова¬ние, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено поло¬жение или имуществено състояние.
Принципът на законност е свързан с етичното и законосъобразно поведение на служителите от администрацията. Те следва да познават не само предоставените им от закона правомощия, но и да разбират тех¬ния потенциално вреден ефект. В административната си дейност служи¬телите на администрацията на изпълнителната власт често са противо¬поставени на гражданите и затова трябва да усвояват лични становища и поведение до степен, която ще им даде възможност да изпълнят поста¬вените им задачи по правилен начин. Това зависи от тяхната лична и професионална етика.
Личната етика включва морала, ценностите и убежденията на служителите от администрацията. Тя може да бъде повлияна както от опита, така и от образованието и обучението.
Професионалната етика е съвкупност от кодифицирани правила за поведение на служителите от държавната администрация. При осъще-ствяване на своята дейност администрацията на изпълнителната власт е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон. Тя е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица, на отправените от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, ко¬ито представляват техен законен интерес, по ред определен със закон. За ефективността при изпълнението на тези дейности от значение е при¬лагането на принципите откритост и достъпност в дейността на адми¬нистрацията.
Служителите в администрацията носят юридическа отговорност за своите действия по ред, определен също със закон. Ето защо принци¬път на отговорност в дейността на администрацията има съществено значение за нейната ефикасност при предоставяне на публични услуги на гражданите и обществото.
Органите на държавна власт координират дейността си за осъще-ствяване на единна държавна политика. В своята дейност те трябва да прилагат принципа на координация. Органите на държавна власт осъще-ствяват непосредственото ръководство на съответната им администра¬ция, но те си взаимодействат и с други държавни органи, неправителствени организации и с гражданите.
Разгледаните основни и правно регламентирани принципи на външната административна дейност на българската публична админи¬страция едва ли могат цялостно да разкрият нейната същност. Най-съществено е те да се прилагат систем¬но, в пълнота и в съответствие със същността, характера и конкретност¬та на поставената професионална задача Стратегията на българското правителство за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране от 2002 г., се основава на познатите принципи на добро управление, а именно:
- законност - управление и действия на администрацията, ръко¬водещи се от Конституцията и закона;
- надеждност и предсказуемост - действия и решения на админи-страцията, насочени към елиминиране на произвол и водещи до правна сигурност;
- откритост и прозрачност - управление и администрация, дос¬тъпни за външно наблюдение и контрол;
партньорство - процесите на разработване на национални по¬литики са отворени за широко участие на социални партньо¬ри, представители на частния сектор и гражданското общест¬во, с което се гарантира доверие и съпричастие в осъществява¬нето на предлаганите мерки;
- отчетност - ясно разграничените права и задължения на инсти-туциите, системната отчетност и публичност създават условия за прозрачност на всички нива на държавното управление;
- ефективност - националните политики се разработват на осно¬вата на ясни цели и анализи на непосредствените нужди и очакваните въздействия, с което се създават условия за систе¬мен мониторинг върху тяхното осъществяване, оценка на пос¬тигнатите резултати и евентуални корекции при допуснати пропуски;
- ефикасност - управление, което поддържа добро съотношение между използваните ресурси и получените резултати;
- кохерентност - разнообразието на демократичните общества предполага строга вътрешна логика и взаимна обвързаност на разработваните национални политики, което ги прави разби¬раеми за гражданите. Кохерентността предполага политически ангажимент и отговорност от страна на институциите при осъществяване на националните политики.
Тези принципи са залегнали в правната рамка на административ¬ната реформа в Република България. Основни цели тук са: създаване на професионална и надеждна държавна служба за въвеждане на достиже¬нията на правото на Европейските общности и укрепване на админи¬стративния капацитет за управление на предприсъединителните финан¬сови инструменти и структурните фондове от момента на присъединяването на България към ЕС.
