Гражданите са основната, абсолютно преобладаваща група от инидвидуални субекти на административното право.
Административноправният статут на гражданите обхваща съвкуп-ността от субективни административни права, задължения и качества на отделното физическо лице. Той се изразява основно в гражданско¬то състояние. Гражданското състояние на едно лице се определя от съвкуп-ността от данни, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на субект на право. В гражданското състо¬яние на лицето влизат елементите: име, гражданство, местожителство, семейно положение, родство и др.
Гражданското състояние на лицата се отразява в гражданската реги-страция. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите за населението. Гражданското състояние и гражданска¬та регистрация се регламентират основно от Закона за гражданската реги¬страция и Закона за българските документи за самоличност. В гражданс¬ката регистрация се съдържат данните за гражданското състояние на лицата, т.е. гражданската регистрация включва съвкупността от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семей¬ството в качеството му на носител на субективни права, като име, граж¬данство, семейно положение , родство, постоянен адрес и други.
Име: Всяко лице носи име, което се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане на лице¬то. Собственото име на лицето се определя свободно от двамата родители по взаимно съгласие и се съобщава на лицето на гражданското състояние в седемдневен срок от раждането на детето при съставяне на акта за ражда¬не. Ако родителите не постигнат съгласие за собственото име на детето, длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта за раждане само едно от предложените от родителите имена. Ако родителите не посо¬чат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходя¬що в случая. Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. Името на дете с неустановен произход се определя от длъжно¬стното лице по гражданското състояние. Промяна на собственото, бащи¬ното или фамилното име може да се извърши по молба на лицето, когато името е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или когато дру¬ги важни обстоятелства налагат това. При сключване на брак всеки от встъпващите в брак може да запази фамилното си име, да вземе за фамил¬но име фамилното име на другия съпруг или да го добави към своето фа¬милно име. При научна, литературна, художествена, журналистическа или друга творческа дейност гражданите могат да си служат с псевдоними.
Гражданство: Гражданството е връзката на едно лице с една опре-делена държава, по силата на която това лице принадлежи именно към тази държава, попада под нейното държавно-властническо върховен¬ство и се ползва от нейната закрила и от правата и свободите, осигуре¬ни от нейната конституция и нейните закони. Българското гражданство се придобива или загубва при условията, установени в Закона за българ¬ското гражданство.
Постоянен адрес (местожителство): Местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Никой не може да бъде жител на повече от едно населено място. Всяко дееспособно лице избира своето местожителство. Малолетните, непълнолетните и поставените под пълно запрещение имат за свой постоянен адрес постоянния адрес на техните законни представители - родители, настойници или попечители.
Настоящ адрес (местоживеене, местопребиваване): Настоящ ад¬рес е адресът , на който лицето пребивава. Всяко лице има само един настоящ адрес.
Семейно положение: Семейното положение отразява данните относно това дали лицето е семейно(омъжено или оженено), или не е семейно -неомъжено(неоженено) или разведено; има ли деца, колко на брой, тях¬ната възраст, дали живеят при родителите си.
Родство: Родството определя родствени връзки - родители и деца, братя и сестри, баби и дядовци и внуци, съпрузи, други родства до оп¬ределена степен, например роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до четвърта степен и пр.
Пол: Полът отразява дали лицето е мъж или жена.
Единният граждански номер (ЕГН) е уникален административен идентификатор на физическите лица, в който се съдържат данни от граж-данското състояние на отделното физическо лице. Той е уникален но¬мер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.
Актовете за гражданското състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за граж¬данско състояние, съставени по установения ред, имат доказателствена сила за отразените данни в тях до доказване на тяхната неистинност. Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази фун¬кция с писмена заповед на кметовете на кметствата, в които се под¬държат регистри за гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.
Данните за гражданското състояние се съдържат в регистрите за гражданското състояние и в личните регистрационни картони на лица¬та. В регистрите за гражданското състояние се събират съставените през текущата година актове за раждане, за граждански брак и за смърт поотделно за всеки вид и се подвързват след приключване на календар¬ната година в отделни книги за всеки вид.
Регистрите на населението се формират от личните регистрационни картони на лицата. Регистрацията се извършва по населени места. Еди¬ният граждански номер се вписва в личните регистрационни картони.
Паспортният режим е елемент от административноправния статут на гражданите. Под паспортен режим се разбира редът за издаването, опазването, подменянето и употребата на документите за самоличност, информационните фондове за българските документи за самоличност и редът за адресната регистрация на гражданите.
Документ за самоличност е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална иден-тификация на българските и чуждестранните граждани. Условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за само¬личност се урежда от Закона за българските документи за самоличност и Правилник за издаване на българските документи за самоличност.
Всеки български гражданин има право на документ за самоличност. На българските граждани се издават следните документи за самоличност:
1. лична карта;
2. паспорт, дипломатически паспорт или моряшки паспорт;
3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Освен тези документи за самоличност на българските граждани могат да се издават и временни документи за самоличност, заместващи пас¬порта. Такива са : 1. Временен паспорт за завръщане в Република Бълга¬рия; 2. Граничен паспорт; временен паспорт за окончателно напускане на Република България.
Българските документи за самоличност съдържат следните задъл-жителни лични данни:
1. имена;
2. дата на раждане;
3. единен граждански номер /или личен номер за чежденец/;
4. пол;
5. гражданство.
Личната карта на българските граждани е основен идентификацио¬нен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или и на територията на друга държава съгласно междуна¬родни договори. Всеки български гражданин, който е навършил 14 го¬дини и живее на територията на страната, трябва да има лична карта. Той е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта. Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни. Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18- годишна възраст със срок за валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти. Личните карти се издават и подменят от органите на Министер-ството на вътрешните работи.
Паспортът е документ за преминаване на държавната граница и за пребиваване извън страната. Паспортът е основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България. Паспортите се издават за срок на валидност от 5 години. За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужби¬на се издават следните видове паспорти: 1. Дипломатически паспорт, който се издава от Министерство на външните работи; 2. Паспорт, който се издава от Министерство на вътрешните работи на лица, които пътуват в чужбина; 3. Моряшки паспорт, който се издава от Държавната инспекция по корабоплаване на морски лица.
Свидетелството за управление на моторно превозно средство е ин-дивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управле¬ние на моторно превозно средство. То служи като идентификационен документ за самоличност на територията на Република България.
Информационни фондове с данни, свързани с документите за са-моличност, са документалните, картотечни и автоматизирани фондове, които се създават и поддържат за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност. На основата на автоматизира¬ните информационни фондове са създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските документи за самоличност.
Адресната регистрация е свързана с постоянния и временен адрес на лицето. Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Всяко лице, подле¬жащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Адресната регистрация се извършва от об¬щините и кметствата при заявяване на лицето.
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за граж-данска регистрация на физическите лица в Република България и източ¬ник на лични данни за тях. Функциите на ЕСГРАОН са: 1. Създаване и поддържане на регистри за гражданското състояние и регистри за на¬селението; 2. Създаване и подъдржане на автоматизирани информаци¬онни фондове въз основа на регистрите на населението; 3. Еталонодържател за ЕГН на физическите лица; 4. Еталонодържател на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси; 5. Осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. ЕСГРАОН функционира на нацио¬нално, областно и общинско равнище.
Административноправният статут на гражданите е необходима за¬конова основа за придобиването и осъществяването на права и задълже¬ния от страна гражданите като субекти на административното право.
Останалите субекти на административното право имат отделна прав¬на уредба на тяхната административна правоспособност и дееспособ¬ност, които при административните органи се изразяват предимно в тяхната компетентност, а в останалите организации - в техния статут.
