Общественият контрол с проява на участието на гражданите в уп-равлението и на засилената роля на обществеността в оценката на публичната администрация. Упражняването на конт¬рол от страна гражданите и техните организации по работата на държав¬ния апарат е израз на реална демокрация.
В широк смисъл общественият контрол обхваща всички форми и видове на контрол, упражняван от недържавни органи и организации, т.е. контрола на широката общественост, на населението, на обществени организации и на гражданите. Поради своята специфика и изключителната важност за защита на правата на личността, контролът от страна на гражданите като индивиди по отношение на администра¬цията се разглежда отделно. Контролът на гражданите върху админист¬рацията, който използва различни процедури, форми и средства за въздействие, е уреден изрично от закона и трябва да се разграничава от обществения контрол в тесен смисъл.
Обществен контрол (в тесен смисъл) наричаме контрола, осъщес-твяван от обществените органи или организации, структури на обществе¬на самодейност и други форми на демокрацията, включително прояви¬те на обществено мнение и на медиите. Контролът, упражняван от синдикатите, политическите партии, творческите съюзи, формални и неформални структури на обществена самодейност, е обществен конт¬рол, защото изразява контролни въздействия на различни групи от об¬ществото върху дейността на администрацията. Обществените органи¬зации в цялото им разнообразие са субекти на обществен контрол. Сте¬пента, обхватът и формата на обществения контрол зависят от характе¬ра на различните обществени организации и формирования. Особено активна форма на обществен контрол са критичните публикации и материали, обнародвани чрез средствата за масова ин-формация - печат, радио, телевизия и др. Медийният контрол пре¬тендира да бъде „четвъртата власт" в управлението на обществото.
Функциите на обществения контрол представляват направленията на контролното въздействие върху отношенията в сферата на администрацията. Общественият контрол притежа¬ва и изразява всички общи задачи на контрола въобще, но общественият му характер се отразява на спецификата и интензивността на проявле¬нията му.
Спецификата на обществения контрол го поставя на особено място в системата за контрол върху администрацията. Основна задача на общес-твения контрол е да съдейства в позитивния процес на управление - да създава обстановка, която да не позволява или да предотвратява настъ-пването на отрицателни явления и причините за тях. Общественият конт¬рол обслужва пълноценно двете страни в процеса на функциониране на администрацията - органите на управление и обектите на управление - гражданите и обществеността. Значимостта му за обществото се изразява най-вече във възможността му да улавя несъответствията на действията и актовете на държавно управление с нужди¬те и интересите на гражданите и обществото и да изразява тези нужди и интереси по най-бърз и невинаги формален начин. Общественият конт¬рол е важен информационен източник с особена ценност за управлението. Невинаги формално уста-новените начини за доставяне на информация са достатъчни. Те се допъ¬лват полезно с информацията от обществения контрол.Той не е ограничен от преценка само за законосъобразност или целесъоб¬разност. Всичко, което общствената организация или група в обществото счита за неправилно и неточно изпълнение на поставените задачи пред държавната администрация, може да бъде предмет на информацията, която те предават като резултат от извършени проверки или наблюдения. Поради това, предмет на обществения контрол може да бъде не само не¬изпълнението или лошото и неточно изпълнение на конкретно решение, но и въобще забелязаните недостатъци в дейността или организацията на съответните органи на управление. Тези недостатъци могат да бъдат не¬достатъци в осъществяваната административна практика и да се дължат на недобросъвестната, небрежната или бюрократичната работа на съот¬ветните органи, но могат да бъдат също така и недостатъци, които са заложени в правнорегламентираната дейност на органа. Докато другите форми на контрол върху администрацията се съобразяват и използват като критерии за дейността си предварително установени от правото стандарти за законосъобразност и целесъобразност, общественият конт¬рол може да отиде извън тези стандарти и да подложи на контрол и оцен¬ка самите стандарти.
Спецификата на обществения контрол обуславя съдържанието на наб-раната от него информация. В основата на държавния контрол е поставе¬на целта да се осигури съответствието на дейността на административ¬ните органи и учреждения с действащите закони, други нормативни акто¬ве, с възприетите правила и актовете на горестоящи органи, т.е. държав¬ният контрол се ръководи преди всичко от законите и взетите управленс¬ки решения. Разбира се, всичко това се отнася напълно и до обществения контрол. Но освен към съответствието на действията на държавната ад-министрация със законовите разпоредби и изпълнението на взетите ре¬шения, общественият контрол е насочен и към проверка на съответстви¬ето на резултатите от работата на администрацията с обществените пот¬ребности и интереси.Той съдържа информация за обществените потреб¬ности и интереси и едновременно с това - известна оценка на съответстви¬ето между дейността на административните органи и задоволяването на тези обществени потребности и интереси.
Информационната функция на обществения контрол не се свежда са¬мо до откриване и регистриране на съществуващи отклонения и несъот¬ветствия. Общественият контрол има съществена роля за прогнозирането на обществени процеси и явления. Той може да осигури своевременна пред-варителна информация за факти и обстоятелства, които очертават възможни неблагоприятни явления или тенденции или откриват пред¬стоящи промени в условията на управлението. Върху основата на тази прогностична информация съответните адми¬нистративни органи могат изпреварващо да планират възможни ком¬пенсиращи въздействия или да предприемат нови решения, съгласува¬ни с бъдещите изменения. Нещо повече, с формите и средствата на обществения контрол се съдейства за непрекъ¬снатото изучаване на обществените потребности и очаквания и за създа¬ване на условия за правилното им насочване и удовлетворяване.
Общественият контрол има значение и като първична социална ин-формация за управлението. Той може да бъде използван от администра-тивните органи при изследване на съществуващото положение и даване на оценка на фактическата обстановка и на възникналите ситуации. Органите на държавно управление трябва да обърнат по-голямо внимание в своята дейност на тази първична информация, която съдържа в себе си ценни сведения за реалната обстановка и евентуални сигнали за управленска намеса в една или друга насока.
Превантивният характер на обществения контрол в администрация¬та се базира на неговата систематичност и постоянност. Ежедневният контрол съответства на спецификата на обществените организации и формирования, на медиите и другите средства за изразяване на общствено мнение, които са обединени върху основата на съответни обществени отношения и за които е много по-лесно (с оглед на организационни възможности и неформални контакти и методи) да упражняват системен, непрекъснат контрол относно процесите, влиза¬щи или засягащи тяхната обществена сфера на дейност. Постоянното наблюдение на процесите в определени обществени сфери дава възмож¬ност своевременно и от страна на евентуално засегнатите да се разкри-ят условията, които биха довели до възникване на нередности. Навре¬менният контрол има подчертано превантивен характер.
Превантивността на обществения контрол е тясно свързана с него¬вия възпитателен и мотивационен характер. Възпитателното въздействие на обществения контрол има съществен социален ефект, който придобива социално и политическо значение за поведението на органите и длъжнос¬тните лица. С широките си възможности за непосредствен контакт с хората, той съдейства убедително за формирането на нови модели на поведение, за възпитанието в дисциплина и ред.
Превантивната функция на обществения контрол е свързана с него¬вата гласност. Знанието за успешно проведени про¬верки, разкрити нарушения, наложени наказания съдействат за повишаване на авторитета на обществения контрол. Гражданите и обществеността се убеждават в ефективността и всеобхватността на обществения контрол, като в същото време се активизира и силата на общественото въздействие спрямо нарушенията и нарушителите. На базата на съответната информа¬ция от страна на обществения контрол гражданите изграждат свои мнения и позиции относно процесите в държавното управление. Гласността спо¬мага за обществената преценка на гражданите спрямо дейността на държав¬ните органи, на отделни държавни служители, на други граждани и еднов¬ременно спомага за подбора на собственото им поведение.
За да изпълнява функциите си, общественият контрол трябва да от-разява комплексно процесите в управлението. Това означава контролната информация да отразява и постигнатите успехи, и положителни резулта¬ти в дейността на администрацията. Тя трябва да дава възможност на гражданите да видят дейността на администрацията като процеси, отговарящи/неотговарящи на изискванията и очакванията на общество¬то. Общественият контрол изгражда компетентно, действено отношение на гражданите към дейността на държавните административни органи и е един от белезите за демократизирането на публичната администрация.
