Едно от оплакванията срещу държавната администрация днес по света е, че тя не работи добре, защото е корумпирана. За корупцията има много определения - злоупотреба със служебна власт за постигане на частни цели; увреждане на обществения интерес в името на лични интереси; незаконна размяна на пари или услуги за извършва¬нето на дължими или недължими служебни действия; и др. Независимо от това, как точно ще бъде определено съдържанието на корупцията, като административно явление тя разкри¬ва три основни параметъра: причини, катализатори и заобикаляща среда.
Корупцията се поражда от несъответствието/неадекватността на публичната администрация по отношение на следните феномени в държавно-управленската реалност:
- политическата власт;
- административната власт (несъответствие със собствените си за¬
дачи, функции и правомощия);
- нуждите на гражданите (населението);
-човешкия състав на публичната администрация (държавните служители).
Катализаторите са факторите, които усилват проявите на горните несъответствия. Те определят интензитета на корупцията и до известна степен - и нейни¬те форми. Двата главни катализатора на корупцията са:
- политическата ситуация;
- икономическата ситуация.
Заобикалящата среда се състои от ценностните системи в общест¬вото. Социалната система от ценности е средата, в която се развива корупцията.
Тези три параметъра - причини, катализатори и заобикаляща сре¬да - са тясно свързани помежду си. Различната комбинация и съотно¬шение между тях създава реалната картина на корупцията в конкретна¬та администрация в конкретната държава или в отделно администра¬тивно звено в конкретен период от тяхното функциониране. Корупция може да съществува във всяка административна система, защото не съществува „идеална" администрация, която да е в състояние изцяло да удовлетвори изискванията за адекватност. Това означава, че причи¬ни за възникване и развитие на корупция съществуват почти винаги.
Неадекватността на администрацията обаче е почти несъществе¬на в добре работещите административни системи и, обратно, тя може да бъде много съществена в зле работещите администрации. Проявата на неадекватността на публичната администрация във формата на ко¬рупция зависи много от следващите два параметъра - катализаторите и заобикалящата среда.
Подобно на много правни системи, българският Наказателен кодекс не дефинира едно отделно престъпление за корупция. Корупцията и като социално явление, и като престъпно деяние, има различни форми. Много от стопанските прес¬тъпления, от длъжностните престъпления и престъпленията по служба съдържат елементи на корупция. Те свързват извършването на престъпното деяние с официалното служебно положение на извърши¬теля. Тук влизат например стопански престъпления, като раз¬решение за използване за неземеделски нужди на земеделска земя или па¬сища, престъпления против митническия режим; престъпления против собствеността, като присвоявания, измами; документни престъпления, например съставянето на неистински официален документ или официален документ с невярно съдържание; престъпления по служба, и др.
Престъпленията, които най-ярко представят закононарушенията, от-насящи се до корупция, са престъпленията по служба, длъжностните престъпления и подкупът.
Основните законови текстове за престъпленията по служба визират следните деяния:
- длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превишава властта или правата си, с цел да набави за себе си и за другиго облага или да причини другиму вреда, и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици;
- длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага.
Основният текст при длъжностните престъпления определя след¬ното деяние:
- който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не
изпълни задълженията си по служба или превиши властта си, и от това
произлязат вредни последици.
Престъпленията по служба и длъжностните престъпления са свързани с обща черта - извършителите използват служебното си положе¬ние, за да извършат престъпление. Общото между тези престъпления е, че лицата действат в система¬та на държавната организация и държавната служба, злоупотребяват със служебните си правомощия с цел да получат някаква изгода или друг личен интерес. Престъплението корупция тук се проявява именно във връзката между служебното положение и личната изгода, за което то е използвано. Достатъчен е фактът, че служебното положение се използва, за да се набави лична противозаконна облага. Не е от значение също и фактът дали облагата е за извършителя - служебно лице, или за някого другиго, когото служебното лице иска да облагоприятства.
Подкупът е най-явната и отблъскваща проява на престъпленията на корупция. Наказателният кодекс отделя цял раздел за подкупа. Основните текстове с определение на подкуп тук са:
• длъжностно лице, което приеме дар или каквато и да е друга имот¬на облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши дей¬ствие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие;
• ако длъжностното лице е получило подкупа, за да наруши или защото е нарушило службата си;
• който даде дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжнос¬тно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие;
• който посредничи да се даде или получи подкуп.
И при подкупа, както и при длъжностните престъпления, не е от значение за престъплението дали длъжностното лице е приело подкупа, за да извърши служебното си задължение, или за да не го извърши.
Борбата срещу престъпленията на корупцията е не е много успешна. Въпреки трудността за установяването и доказването на такива престъ¬пления, тяхната статистика расте. С престъпленията за подкуп картината е по-различна. Подкупът се разкрива трудно, особено когато и двете страни са заинтересовани от резултатите му. Почти всяко трето обвинение отпада като недоказано.
Жертви на престъпленията за корупция в държавната администра¬ция са отделни граждани, организацията, в която работи корумпирани¬ят служител, конкурентни фирми и т.н. Не е лесно да бъде определена степента на обществената опасност и вредата, причинена от длъжностните престъпления, престъпленията по служба и подкупа, броят на засегнатите, защото много често тези, които пострадват от последиците на корупцията, или не знаят въобще за извършеното престъпление за корупция (молбата им е била отхъврлена, интересите им не са били защитени, но те не знаят, че длъжностното лице е било подку¬пено, за да извърши това), или пък знаят твърде много и са замесени в деянието (те са искали услугата, те са дали подкупа), така че не искат и не смеят да го докладват. Освен паричната им стойност, престъпления¬та за корупция често включват и вреди на собственост, нарушение на стандарти за сигурност, замърсяване на околна среда, увреждане на търговията или банковата дейност и др.
Най-сериозните последствия от корупцията обаче са вредите, причи-нени на държавата и държавната администрация. Корупцията намаля¬ва доверието в държавната власт, съдебната система, държавната адми-нистрация. Корупцията се възприема повече като престъпно качество на системата, отколкото престъпна дейност на отделна орга¬низация, учреждение или служител.
Корупцията като явление в държавната служба.
Корупцията е институционен, а не индивидуален фе¬номен и като такъв има твърде широко политическо, социално и организационно значение. Ако корупцията означава използване на възможностите на държавната служба за несвойствени цели, голяма част от аминистративните дейности, които постигат други, различни от официално очакваните резултати, може да се счетат за корумпирани. Ако корупцията означава злоупотреба с власт, с която е овластен съответният администратор, такова поведение ще бъде нарушение на установени нор¬ми и може да бъде основание за атакуване на съответните администра¬тивни актове и действия като незаконни. Всички тези форми на корупция в администрацията са съществували и преди, така че не може съществ¬уването на корупция да се свързва единствено с демократичните промени. Това, което е ново и различно в сегашното състояние на ад-министрацията и което прави забележима корупцията, е засиленият еле¬мент на пряка материална облага при корупцията. Политически, институционни, длъжностни, лични и други придобивки или обещания за придо¬бивки в по-перспективен план, се заменят с непосредс¬твена материална изгода. Това е корупция в неприкрита, ясно изразена форма.
Корупцията в публичната администрация не може да бъде овладяна и пресечена само с административни мерки. Корупцията е сложен социа¬лен феномен, причинен от икономически, политически, организационни и професионални условия. Към нея може да се подхожда само чрез комп¬лексен подход. Действащата административна реформа не може самос¬тоятелно и бързо да реши проблема с корупцията, но най-малкото, което може да направи, е да реорганизира и приспособи държавната админис¬трация към изискванията на икономическата и социалната реформа.
Ефективността и продуктивността, опростяването на структури и процедури, прозрачност, лесен достъп на гражданите до администра¬тивните документи, модерна политика на държавната служба, усъвър¬шенствана информационна система, са само някои от ключовите про¬блеми, които административната реформа трябва да реши. Етиката и антикорупцията не трябва непременно да бъдат отбелязани като край¬ни цели на програмата за административна реформа.. Изменения в Наказателния кодекс и засилени санкции за корупция не са достатъчни за борба с корупцията. Важното е хората да бъдат убедени и мотивирани да избягват корупцията. Това означава да се възвърне доверието към държавните институции и към способно¬стта и желанието на държавната служба да изпълнява задачите си, без да са необходими незаконни стимули. В гражданите и организациите трябва да се изгради съзнание за важността на ефективно и законосъоб¬разно поведение на държавните служители, и свързаното с това знание за реалните законови пътища за защита от административни произво¬ли и от неправилни и незаконни решения на администрацията, както и възможностите за търсене на обезщетение при незаконни действия на административните органи и служители.
