Лекции по Икономика

6. Съдебен контрол

Съдебният контрол върху административни актове се счита за най-важната гаранция за защита на правата на гражданите от незаконни действия на администрацията. Съдът е най-авторитетният механизъм за преценка на законосъобразността, респективно - незаконосъобразността на административните актове и действия. Той е важен юридически способ за осигуряване на законността в държавната администрация и за защита на субективните права и интереси на гражданите и техните организации.
Съдебният контрол е доминиращата част от правораздавателния контрол. В правната система на Република България право-раздавателният контрол се осъществява от съдилищата и от административните (особените) юрисдикции. Последните организационно принадле¬жат към административния апарат. Административното праворазда¬ване се свързва с решаването на административноправни спорове, кои¬то възникват между администрацията и адресати на нейните актове.
Административното правосъдие като дейност по разрешаване на административноправни спорове от съдилищата е най-висшия израз на административно правораздаване. С Конституцията на Република Бълга¬рия от 1991 г. се въведе принципа на т.нар. обща клауза за съдебна обжалваемост на административните актове. Всички незаконосъобразни актове и действия на администрацията подлежат на съдебен контрол, освен тези, изрично изключени от съдебен контрол със закон. Админист¬ративното правосъдие гарантира защитата на субективните права и за¬конни интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Адми¬нистративното правосъдие е сигурна гаранция, че принципът на законноста, обявен в Конституцията на Република България и прокламиращ, че държа¬вата се управлява според конституцията и законите на страната, се прилага реално в действителността. Административното правосъдие допринася за точното и законосъобраз¬но изпълнение на административните закони в страната, за да бъдат постигнати целите на държавната политика в различните области на об¬ществения, админстративно-управленския, културния и стопански живот на страната. Чл. 120 от Конституцията постановява, че съдилищата осъществяват контрол за законност на акто¬ве и действия на административните органи, и че гражданите и юриди¬ческите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Съдебният контрол върху администрацията се проявява в две фор¬ми: пряк и косвен съдебен контрол.
Пряк контрол съдилищата осъществяват, когато се произнасят по жалби или протести против индивидуални административни актове. Спорът пред съда е за законосъобразност на обжалвания или протести¬рания административен акт. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с цел¬та, която преследва законът. Съдът се произнася непосредствено по прав¬ната съдба на оспорения акт. Той може да отмени изцяло или отчасти административния акт, да го измени или да отхвърли жалбата.
Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за основен предмет на процеса съответния административен акт, но той се произнася по неговата законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е конкретният предмет на съдебния процес. Това са случа¬ите, при които съдът, за да реши основния спор в процеса, трябва да прецени като предварителен въпрос дали един акт, действие или бездейст¬вие на административен орган е бил законосъобразен. Основният процес може да бъде граждански, наказателен или административен. Същест¬веното е, че съдът решава друго дело, но изходът на това друго дело зави¬си от преценката за законосъобразност на един страничен за делото ад¬министративен акт, който обаче има някаква връзка с предмета на ос¬новния съдебен спор. При косвения контрол съдът не решава правната съдба на акта. Съдебната преценка за законосъобразност на акта има значение само за конкретното дело. За разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения контрол съдът не може да отмени незаконосъобразния акт. Значението на косвения съдебен контрол е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на законността в администрацията. Ос¬вен това съдът може да сигнализира съответния административен орган, който е издал акта за допусната незаконосъобразност, като по този начин го подтиква да го отмени или измени.
Надзор на прокуратурата
Различен изцяло от съдебния контрол по характера и съдържанието е контролът, който се осъществява от прокуратурата върху работата на държавната администрация, доколкото прокуратурата по конститу¬ция принадлежи към съдебната власт. Прокуратурата упражнява контрол върху администрацията в няколко различни насоки..
На първо място, това е общият надзор за законност на прокуратурата.
Общият надзор на прокуратурата си поставя задачата да съдейства в максимална сте¬пен за точното спазване на законите в цялата дейност на държавното управление. Общонадзорната дейност на прокуратурата е насочена само към проверка и осигуряване на законосъобразността в актовете на администрацията Общият надзор, също както и съдебният контрол се занимава само със законосъобразността на актовете, а не с тяхната пра-вилност. Чрез общия надзор прокуратурата следи дали административ¬ните актове (от тях са изключени само актовете на Народното събрание, президента и Министерския съвет) съответстват на разпоредбите на конституцията, законите и другите нормативни актове
Основни средства за реагиране срещу незаконосъобразните актове на администрацията са протестът и предложението на прокурора.
Прокурорът има право да подава протести срещу отделни незаконосъобразни актове от областта на държавното управление. Предложението е форма на контролна¬та дейност на прокуратурата, когато се отнася за многобройни и систе¬матични нарушения в законността, допускани от административните органи по определени въпроси. Целта на предложението е да се ликви¬дират допуснатите нарушения, да се отстранят вредните последици, про¬изтичащи от тях, и да се подобри самата работа или организацията на органа, като се отстранят и преодолеят причините, които са довели до тяхното извършване. Прокурорът може да подава предложение и в случаите, когато се натъкне на противоречия в нормативни или други акто¬ве в публичната администрация, които създават условия за извършване на закононарушения.
На второ място, прокуратурата осъществява контрол върху адми-нистрацията в една специфична област на административната дейност - изпълнението на наказанията.
На трето място, в осъществяване на обвинителната си функция в съдебни наказателни производства, прокуратурата упражнява кон¬трол върху отделни длъжностни лица и служители в администрацията при преследване на престъпления, свързани с държавната служба и функционирането на държавния административен апарат.