Омбудсманът възниква и се утвърждава като независима институция, чиято цел е да осигури и гарантира спазването на основните права и свободи на гражданите. Той е коректив на начина на управление, утвърдил се като част от механизма за свободно упражняване на човешките права.
Институцията на омбудсмана е извънсъдебно средство за бърза, навременна, ефикасна и леснодостъпна защита на гражданите и юридическите лица пред органите на държавното управление, когато те бездействат или техните действия противоречат на действащото право, на принципите на демократичната правова държава и не се вписват в понятието за "добро управление". Институцията е установена за първи път в Швеция през 1713 г. като кралски, а през 1810 г. и като парламентарен омбудсман (пратеник, посредник, лице, към което се отправят оплаквания и молби). С течение на времето омбудсманът се превръща в орган за контрол върху действията на администрацията.
Към настоящия момент подобни институции са законово уредени и действат в редица страни в Северна и Южна Америка, Азия и Европа, включително и в повечето държави от Югоизточна Европа. В България, създаването на институцията омбудсман бе инициирано от гражданското общество, като неговите усилия залегнаха и в основата на процеса по приемането и прилагането на съответното законодателство.
Омбудсманът наблюдава дейността на администрацията в държавата и е възпиращ фактор срещу злоупотреби с властта, срещу корупция и произвол, накърняващи правата на човека. Той помага за възстановяване на засегнати от държавата или от нейни служители права и създава атмосфера на зачитане на правата на човека, гарантирайки автономността на обществото.
Омбудсманът е институция, изцяло зависеща от личността, нейният авторитет и способността й да убеждава. За омбудсман се избира лице, което е политически необвързано, притежава професионална компетентност и голям обществен авторитет.
Механизмите за въздействие на омбудсмана са непосредствено в сферата на морала, авторитета и публичността. Обикновено той провежда разследване на основата на постъпили жалби, но може да започне такова и по собствена инициатива. Ако случаят не е разрешен задоволително в хода на разследването, омбудсманът може да се опита да намери добронамерено решение, което да коригира случая на лоша администрация и да бъде задоволително за жалбоподателя. Ако опитът за помирение се провали, омбудсманът може да направи предложения за решаване на случая. Ако съответната институция не приеме неговите препоръки, омбудсманът го отразява в специален заклад. Резултатите от дейността на омбудсмана се публикуват в периодичен публичен доклад, чиито препоръки и заключения са от препоръчителен характер.
Омбудсманът е институция, която се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал. Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността му. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".
Дейността на омбудсмана е публична.Той се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман. Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него. Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и/или от други публични източници. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Омбудсманът се избира от Народното събрание за срок 5 години и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат. За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества и отговаря на условията за избор на народен представител. Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители и парламентарните групи. Народното събрание избира омбудсман с тайно гласуване. Заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание в срок един месец от избирането на омбудсмана, по негово предложение и за срок от 5 години. Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на клетва пред Народното събрание. Изборът за нов омбудсман се произвежда не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата. Омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман.
Длъжността на омбудсмана и на заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, длъжност по управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, както и с членство в политическа партия или синдикална организация. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност.
Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от Народното събрание. Омбудсманът се ползва с имунитета на народен представител. Имунитетът на омбудсмана може да бъде снет при условията и по реда, предвидени за народни представители.
Какви са правомощията на омбудсмана?
• да разглежда молби на граждани и юридически лица;
• да извършва разследване и да прави проверки;
• да отправя предложения и препоръки до наблюдаваните от него институции и лица за отстраняване на причините и последиците от накърняване на определени права и свободи;
• да посредничи за преодоляване на допуснатите посегателства върху права и свободи;
• да иска и да получава навременна, пълна и точна информация от всички наблюдавани от него институции;
• да има и пряк достъп до наблюдаваните институции, вкл. да присъства на техни заседания, обсъждания и други форуми;
• да изразява мнения и да ги прави публично достояние по случаите, с които е сезиран, или по въпроси, по които прави обобщения и изводи по своя преценка;
• да уведомява органите на прокуратурата, когато в резултат на своите наблюдения и проверки установи, че има данни за извършено престъпление;
• да подготвя и внася годишен доклад пред парламента;
• да подготвя и специални отчети, ако това се налага, както и да информира парламента инцидентно за особено тежки случаи на незачитане и накърняване на права.
Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.
Омбудсманът има право на достъп до органите, техните администрации и лицата на които е възложено да предоставят обществени услуги, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях,. да иска и получава от тях навременна, точна и пълна информация, да изразява публично мнение и становища, включително в средствата за масово осведомяване.
Омбудсманът поддържа публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение. Омбудсманът внася всяка година ежегоден доклад за своята дейност в Народното събрание, който е публичен и издава годишен бюлетин за своята дейност.
Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения.
Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно.
Получените жалби и сигнали се вписват в регистъра, като в регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях.Органите и лицата, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.
Какво не може да прави омбудсмана?
• не дублира функциите на органите на държавна власт;
• не може да води дела от името на лицата, които го сезират;
• не може да ги представлява пред съд или друга институция.
Може ли някой да заповядва на омбудсмана?
В страните с действащ омбудсман, това е общонационален, независим орган, който се финансира от държавния бюджет и най-често се избира от парламента. Той не принадлежи към нито една от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна – и при осъществяване на своята дейност е независим от останалите държавни органи и институции
Омбудсманът действа само въз основа на Конституцията и закона. Недопустимо е да му бъдат давани нареждания, дори и от Парламента, от който по правило се избира.
Какви разновидности на институцията съществуват?
Парламентарен омбудсман: излъчва се и се отчита пред парламента на съответната държава и разглежда всички случаи на нарушаване на гражданските права и свободи без ограничение (този тип институция действа в повечето държави, а по-рядко е свързана с президента);
Специализирани омбудсмани: работят в отделни специфични области (защита правата на малцинствата, правата на детето и др.);
Местни институции от типа на омбудсмана: действат в отделни региони/общини на дадена държава.
Европейски омбудсман
Институцията на Европейския омбудсман е създадена чрез Договора от Маастрихт през 1992 г. Първият Европейски омбудсман е избран от Европейския парламент през 1995 г.
Европейският омбудсман разследва и докладва случаи на лоша администрация в институциите и органите на Европейската общност, като например в Европейската комисия, в Съвета на Европейския съюз и в Европейския парламент. Единствено Европейският съд и Съдът от първа инстанция при изпълнение на своите юридически функции не попадат под юрисдикцията на омбудсмана.
Всеки гражданин на Съюза или всяко физическо или юридическо лице с постоянно местопребиваване или с регистриран офис в държава членка на ЕС може да внесе жалба до омбудсмана с писмо, чрез факс или електронна поща.
Защо е необходимо установяването на институцията на местно ниво в България?
Гражданите се сблъскват по-често с местната администрация, отколкото с централната. Намесата на местния омбудсман ще допринесе за повишаването на ефективността от действието на институцията омбудсман като цяло. Установяването на местни омбудсмани допълва реализирането на принципа за местно самоуправление.
Натрупаният в България опит за установяването на институцията на местно ниво е резултат от усилията на много граждански организации, което определено е достижение на българското гражданско общество. В някои общини такъв тип институции бяха установени с правилници, приети от съответните общински съвети, а в други на основата на споразумения-меморандуми между неправителствени организации и съответните кметове.
Законодателното уреждане на местните омбудсмани ще отговори на изискванията на гражданите и ще регулира вече съществуващи в страната обществени отношения. При подадена жалба или когато сам прецени, че органите на държавната администрация, на местното самоуправление, а в определени случаи и лицата, които предоставят обществени услуги, със своите действия или бездействия нарушават права и законни интереси на гражданите.
