Професионалното развитие на работната сила на личността е непрекъснат процес, който се изразява в настъпващите изменения в качеството на работната сила на личността. Професионалното развитие, следователно, се отнася както до работната сила, така и до личността. Общото между тези две категории е, че те са взаимно свързани и обусловени. Без личност не може да има работна сила. Връзката е и обратна – от цялото многообразие от способности, заложби и качества на човека приоритетно място заема способността му за труд. Същевременно между работната сила и личността има съществени различия. Личността включва освен способността за труд още и за водене на военни действия, за спортуване, за домакинстване, за възприемане произведенията на изкуството и др.
Общността и различието между работната сила и личност се интегрира и в тяхното качество. В съвременните условия формирането на високо качество на работна сила може да се постигне само на основата на високо качество на личността. Изменя се, следователно, границата между характеристиките на индивида – като работна сила и като личност. Двете характеристики все повече се сливат!
Същност.
Професионалното развитие на работната сила / личността/ съдържа три относително обособени процеса :
Първо: професионалното ориентиране;
Второ:професионалната квалификация;
Трето: професионалното и квалификационното израстване / професионалната кариера/ .
Колкото и да са обособени тези три процеса същевременно се намират в единство и обединяват основните дейности на професионалното развитие на личността през целия й живот:
o избора на професия;
o овладяване на професията;
o реализация в професията.
Обект на професионалното развитие на човешките ресурси в различна степен е както формираната, така и формиращата се работна сила. По – конкретно тук се отнасят:
първо, учащите се по отношение на професионалното ориентиране и на квалификацията;
второ, заетите лица / персоналът/ по отношение освен посоченото за учащите се още и професионалната кариера;
трето, безработните по отношение на професионалното ориентиране и квалификацията.
През последните десетилетия неимоверно нараства значението на професионалното развитие на човешките ресурси. Опитът на страните с развита пазарна икономика по най – категоричен начин доказва, че главните фактори за ефективността на националното стопанство, регионите и организациите са свързани с управлението на човешките ресурси. И основното в това управление е издигане на равнището на образованието и професионалната квалификация на работната сила. Нейното качество / за постигането на което основно значение има професионалното развитие/ на практика се превръща в приоритетно капиталовложение, чрез което се постига висока ефективност както на икономическите, така и на социалните системи. В редица страни държавната политика в тази област е особено активна. Така например, във Великобритания правителството въведе “държавен стандарт за професионална квалификация за предприятията – нещо като знак за качество за професионална квалификация.Ако можеш да докажеш, че спазваш определени критерии в предприятието по професионална квалификация, се получава национална награда, наречена инвестиция у хората, инвестиция у човешкия фактор. Това е важно. При получаването на този сертификат се рекламира и качеството, и продукцията на това предприятие.”
Проблемът за професионалното развитие има голямо значение и за отделната личност като основно поле за нейната изява и фактор за по – високи доходи. Освен това професионалното развитие е важно условие за успешното решаване проблемите на заетостта. Правилното професионално ориентиране и непрекъснатото повишаване на квалификацията осигуряват по – голяма гъвкавост и професионална мобилност и дават определена гаранция за запазване на работната или за намиране на нова такава в случай на нужда.
Всичко това определя водещо място на проблема за професионалното развитие в системата за управление на човешките ресурси.
Изборът на професия трябва да бъде съпроводен с решение за придобиване на професията / чрез обучение или самообучение/ и възможностите за набиране на работа по нея. Това е етап от професионалното ориентиране.
Професионална квалификация
Професионална квалификация на работната сила е съвкупност от:
• знания / общонаучни, общопрофесионални и специални/;
• умения / теоретически и практически/;
• навици;
• определени качества на личността, които се придобиват чрез:
- обучение / в образователната система и извън нея/ ;
- и чрез опит в процеса на труда.
Професионална квалификация е необходима за изпълнението на определен вид трудова дейност, т.е на дадена професия.
Професия е вид трудова дейност, обособена от професионалното разделение на труда. При разделението на труда вътре в професията се обособяват специалностите, които представляват подвид трудови дейности, или самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на дадена професия.
В теорията и практиката е възприето и понятието “профил на професията”.
”Профилът характеризира обхвата на професията и специалността. Той се определя от кръга действия, които се обхващат от дадена професия, от дадена специалност или се обособяват от отделно работно място”
Професионалното разделение на труда е довело до обособяване на хиляди професии. Така в националната класификация на професиите у нас само единичните групи професии са над 500 на брой.
За разлика от професията, квалификацията се обособява от квалификационното разделение на труда и е способност на човека за упражняване на дадена професия. Тя е в зависимост от това дали личността желае да я овладее или не. И затова квалификацията не съществува извън човека.
За по – пълното разкриване същността на категорията “професионална квалификация” следва да се направят няколко уточнения:
Първо, трябва да се прави разлика между образование и квалификация. Първото има за цел да направи човека по – образован, интелигентен, докато квалификацията има за конкретна цел да подготви работна сила за изпълнение на определен вид трудова дейност;
Второ, съдържанието на квалификацията се определя от знанията, уменията и навиците;
Трето, една от често срещаните грешки е разглеждането на квалификацията и обучението като еднозначни. Обучението е една от формите за придобиване на професионална квалификация независимо дали то се извършва в образователната система, извън нея, както и чрез самообучение на отделни лица.
Освен чрез обучение професионална квалификация се придобива и чрез опит. В своята трудова дейност хората често без да имат конкретни знания и умения решават определени проблеми и по обратен ред извеждат знания и умения /т.е професионална квалификация/.
Професионалната подготовка на работната сила се изразява в придобиването на определени знания, умения и навици, необходими за изпълнението на даден вид трудова дейност. Овладяването на професия може да става за първи път, при което се използва понятието “начална подготовка”, или след овладяването на първата професия, при което става въпрос за “последваща подготовка”. Последната е свързана с необходимостта за съвместяване на професиите, т.е на няколко вида трудова дейност. В този случай не се извършва смяна на първоначално придобитата професия, а тя се допълва или разширява в рамките на професията с широк профил или извън тези рамки – с нова професия.
Повишаване на квалификацията на работната сила, при което се извършва опресняване, разширяване и допълване на притежаваните знания, умения и навици.
В случая става въпрос за обогатяване на притежаваната професия, както и издигане равнището на професионалната квалификация. Този процес, следователно се извършва в рамките на придобитата професия.
Преквалификация на работната сила, при която се сменят едни знания, умения и навици с други и съответно смяна на първоначално придобитите професия и равнище на квалификация и овладяване на нови.
Следователно, професионалната квалификация е обобщено понятие. На практика работната сила /персоналът/ във всеки отделен случай извършва или подготовка, или повишаване на квалификацията, или преквалификация. И от тази гледна точка професионалната квалификация е и “състояние” и “процес”.
