Лекции по Икономика

14. Политика за ограничено предлагане на селскостопански продукти – същност, икономически лостове.

Стабилизирането на цените на селскостопанските продукти на вътрешния пазар може да се постига и чрез ограничаване предлагане на селскостопански продукти. Този тип аграрна политика в САЩ се прилага още от 1950г, но в ЕС прилагането му започва от 1980г. Предпоставка за този тип аграрна политика са излишните запаси от продукция, което налага необходимостта от балансиране на търсенето и предлагането. Вътрешното предлагане на селскостопанските продукти може да се контролира или чрез ограничаване на количествата, които се произвеждат, или чрез създаване на бариери с цел недопускане на вътрешния пазар на вече произведена продукция. Ограниченото предлагане на селскостопански продукти най-често използва 2 икономически лоста – система на производствени квоти и проекти за необработване на част от земеделската земя. Най-често правителството определя т.нар. стандартно количество, за което могат да се предоставят субсидии. Това количество може определено или само на база национални производители, или на база максимално количество, което може да се потребява с цел задоволяване на потребностите, следователно ако правителството не желае да плаща субсидии на собствените си фермери, които произвеждат повече от потребяваните в страната количества, то стандартното количество се формира именно на равнище вътрешни потребители. В случай че националните потребители превишат стандартното количество, то стойностния размер на субсидията ще се запази, но субсидията на единица продукция ще се намали. В редица развити в икономическо отношение страни производствените квоти се прилагат като маркетингови квоти. В този случай квотата приема формата на максимално количество доставки от всеки производител за оторизиране на маркетинговите агенции. В този случай правителствата използват само оторизираната цена само за договореното количество от дадена селскостопанска продукция с определена маркетингова агенция. Успоредно с това се налагат строги санкции ако се надвиши това количество или се заобикалят официално обявените маркетингови пазари. Този контрол сравнително трудно се извършва, което определя необходимостта да се преминава към ограничаване на площите или на отглеждането на животни. В редица случаи за тази цел допълнително се подписват договори, като се фиксират не само размера на засетите декари, но и максималния размер на добивите които се очаква да бъдат получени. В редица случаи допълнително към производствените квоти се прилага и система за необработване на част от земеделската земя. Целта е чрез намаляване на обработваемата земя да се намали производството и на тази база предлагането на дадена земеделска продукция. Необработването на част от земята допълнителни изисква фермерите да я включат в сеитбооборота си за да запазят нейното плодородие. Необработването на част от земята като икономически лост има няколко практически недостатъка :
- Фермерите договарят определено количество земя, което няма да обработват, но за тази цел използват най-лошо качество земи т.е. непродуктивна земя . успоредно с това под влияние на увеличение на цената на земеделската земя субсидиите които се изплащат за необработване на земята непрекъснато нараства. Именно поради това необработване на част от земята се прилага при достатъчно бюджетни средства и наличие на създадени държавни агенции, които да контролират този процес.
- Чрез двата икономически лоста се цели да се произвежда по-малко количество продукция (както чрез квотите, така и чрез необработване на земята) намалява количеството продукция, което се произвежда и предлага.
Възможно е правителствата да прилагат и друг подход, чрез който да се контролира не производството, а достъпа на вече произведената продукция до вътрешния пазар. За тази цел изкупена продукция от създадените агенции може да се унищожава, да не се използва по пряко предназначение или да се реализира извън страната. За тази цел се използват не само значителни бюджетни средства, но и правителството трябва да има готовност да защити своята аграрна политика пред данъкоплатците, които не желаят от една страна да заплащат данъци, а от друга да заплащат по-високи цени поради ограниченото предлагане на селскостопански стоки.