В условията на пазарна икономика цените на селскостопанските стоки и на ресурсите за тяхното производство се регулират чрез пазарните механизми на търсене и предлагане. В резултат от правителствената намеса вътрешните цени се деформират. Това изисква да се определи до каква степен чрез икономическите лостове държавата трябва да влияе върху пазарния механизъм. На практика много често намесата на държавата е свързана с търговските ограничения на вноса и износа. По този начин се влияе върху вътрешните цени. Когато се прилага импортни и експортни паритетни цени като критерии за установяване степента на деформация на вътрешните цени служат световните цени. Световната цена дава възможност да се определят пропуснатите ползи при производството на даден продукт в съответната страна. От практическа гледан точка не може световната цена да се съпоставя пряко с вътрешната цена. Влияние оказва макросредата при формиране на международната цена и микросредата при формиране на националната. Именно поради това цените на международния пазар (световните цени) трябва да бъдат коригирани и трансформирани по определен начин и едва тогава да бъдат съпоставени с вътрешните цени. След корекцията световните цени е възприето да се наричат паритетни цени. Чрез тях е възможно да се сравняват вътрешните цени и да се определи ефекта от прилагане на различни инструменти на аграрната политика. При съпоставяне на паритетната и вътрешната цена се определя степента на подпомагане на местните производители или размера на иззетия доход от местните производители. Експортните паритетни цени на една стока се определят до вратата на фермата. За тази цел от международната цена се изваждат всички разходи от националната граница до точката на международна продажба и всички разходи на производителя (вратата на фермата) до националната граница. За да се определи експортната паритетна цена на една стока на вътрешния пазар към експортната паритетна цена до вратата на фермата трябва да се прибавят разходите за преработка, транспортните и други маркетингови разходи. Възможно е за някои стоки да се използват различни маркетингови вериги. Например една маркетингова верига за вътрешен пазар и други маркетингова верига за външния пазар. При други стоки маркетингова верига вратата на фермата до пазарния пункт, на който те или се купуват за външен или за вътрешен пазар. В отделните страни маркетинговата верига може да включва различни посредници, поради което разходите в маркетинговата верига се увеличават. Именно поради това освен експортна паритетна цена до вратата на фермата се определя и експортната паритетна цена на дребно. Тя се получава като от международната цена се извадят всички разходи от националната граница до пункта на международната продажба и всички разходи от вратата на фермата до пункта, на който се извършва продажбата и разходите от този пункт до националната граница. На практика посоченият начин се коригира тъй като експортната паритетна цена на дребно трябва да отразява и разходите за достигане на стоката до търговеца на дребно. Именно поради това експортната паритетна цена на дребно се получава на два етапа :
1) От международната цена се изваждат всички разходи от националната граница до пункта на международна продажба и всички разходи от определения пункт до границата на фермата
2) Към получената разлика се прибавят разходите от пункта за продажба до пункта за търговия на дребно.
При съпоставяне на вътрешните цени се използва не само експортните паритетни цени, но и импортните паритетни цени в съответния пункт пазар на едро. Импортната паритетна цена в пункта пазар на едро се получава като към международната цена се прибавят всички разходи от международния ценови пункт до националната граница и от националната граница до пазара на едро. На тази база се определя импортната паритетна цена до вратата на фермата. За тази цел от импортната паритетна цена до пазар на едро се изваждат всички разходи от вратата на фермата до пазара на едро. Импортната паритетна цена до пазар на едро е база за формиране на импортната паритетна цена на дребно. Импортната паритетна цена на дребно се получава като към импортната паритетна цена до пазар на едро се прибавят всички разходи от пазара на едро до пункта за търговия на дребно. Следователно вътрешните цени трябва да се съпоставят с експортни или импортни паритетни цени, но задължително трябва да се вземе под внимание маркетинговата верига. Това е необходимо на голямата разпръснатост на селскостопанските производители и големите различия, които те имат до точката на износа (транспортни разходи от вратата на фермата до точката на износа). Освен това в страната има голям брой пунктове за първично събиране на селскостопански стоки и значителен брой гранични пунктове за внос и износ. Разпръснати са не само производителите но и потребителите. Именно поради това се формират значителен брой маркетингови вериги и на практика много трудно могат да се анализират всички вериги. Именно поради това при определяне степента на протекционизъм от правителството се анализират типичните маркетингови вериги, т.е. тези по които се извършва най-голям стокооборот. Посочи се че за измерване степента на протекционизъм в селското стопанство вътрешните цени се съпоставят с експортните и импортните паритетни цени, които са коригирани международни цени. На международния пазар цените не са еднакви. Те са дефинирани и се отнасят за точно определено качество на стоката и точно определено място на покупко – продажба. Тъй като международните цени непрекъснато се променят за да се избегне сезонното колебание при ценообразуването на земеделски стоки е необходимо да се изчисляват като средни величини. Необходимо е да се вземе под внимание и валутния курс, тъй като вътрешните цени са в национална валута, а импортните или експортните паритетни цени трябва да се коригират до границата на страната в национална валута. Най-често за тази цел се използва националния валутен курс в страната. Само по този начин може да се сравнява при една и съща база цената на вътрешния пазар и паритетната цена на същата стока. Това сравнение позволява да се установи равнището на протекционизъм на аграрната политика.
