Всяка поземлена реформа може да се характеризира като насилствена мярка на държавата за смяна на субектите на собственост върху земята. Именно поради това поземлената реформа най-често се регламентира чрез закон, в който се посочват инструментите за нейното провеждане. Тези инструменти характеризират следните икономически процеси:
- начинът на отнемане на земята от нейните собственици – когато собствеността е над определения със закона размер или отнемането, когато тя е незаконно придобита;
- начинът на компенсиране на собствениците за отнетата им земя
- начинът на разпределение на отнетата земя между малоимотни или безимотни селяни;
Всяка поземлена реформа има три основни компонента: експроприация / отнемане/, компенсация и разпределение.
Експроприацията е най-трудната икономическа задача извършвана по различни начини. Напр. в Русия през 1917г. с декрет се национализира цялата земя, т.е. става държавна собственост. В други страни отнемането на земя от собствениците е труден политически процес, свързан с редица компромиси. В едни страни отнемането на собственост протича чрез дълъг законодателен процес. Той позволява собствениците на земя да избегнат експроприацията и в този период да разменят, продават, предоставят в наследство и др.
Едрите земевладелци се опитват да избегнат ограничителните тавани като фиктивно прехвърлят собствеността си на близки, работници или чрез фалшиви документи.
Когато съдилищата като независима законодателна власт са по-консервативни, удължават заведените дела за отнета собственост. По този начин едрите собственици могат да се облагодетелстват от собствеността върху земята дълги години независимо от поземлената реформа. За да се осъществи аграрна реформа собствениците получават компенсации. Само в малък брой страни компенсации не са били използвани. Чрез компенсации е възможно да се отслаби силата на определена политическа класа или част от обществото. Възможен е и вариант, при който обезщетяването да не се извърши с пари, а с ценни книжа, които се погасяват в много дълъг период. След като бъде отнета земеделската земя тя трябва да се разпредели. По законодателен ред се уточнява кой може да получи земя, в какъв размер, възможности за предоставяне. Едва след това може да се счита, че пазарната реформа е приключила и новите собственици притежават всички необходими документи доказващи собствеността върху земята
В нашата страна са извършени няколко поземлени реформи:
1/ протича след руско-турската освободителна война. По време н а войната много българи освободените и изоставени от турците земи. Те незаконно ги придобиват. След края на войната ,сключените международни спогодби ги задължават да заплатят стойността на държавата или на завърналите се турци.
В редица случаи селяните ползват кредити, които в дълги периоди не могат да изплатят. Това налага през 1923 г. правителството да пристъпи към нова поземлена реформа.
През 1920 г. е приет закон за увеличаване на държавните земи, а през 21г закон за трудовата поземлена собственост. Целта е никои в България да не притежава повече от 300 дка земя или гори и пасища, повече от 200 дка в равните региони или повече от 500 дка гори и земя в планинските райони.
В нашата страна се правят и опити за комасация. През 41г е приет закон за кадастър и комасация. Комасирани са земеделски земи в 110 села, но процеса на комасация е прекратен от Втората Световна война.
През 44г се извършва нова поземлена реформа, нейно проявление е закона за трудовата поземлена собственост от 1946г. Максималният размер на земеделската земя се ограничава както следва: 300дка в Добруджа, 200 дка в други райони. Ако земята не се обработва чрез собствен труд може да се притежава до 100 дка, а ако се отдава под наем до 40 дка. Чрез този закон са отнети над 350 дка.
Последната поземлена реформа се извършва в периода 19879-90г. когато се възстановява собственост върху земята. Това показва че тя не е била никога държавна , а само неправилно кооперирана и ползвана без собствениците да могат да я ползват, управляват и получават поземлена рента.
