При системата на буферни запаси интервенционните агенции изпълняват функции на купувач и продавач. В някои развити икономически страни пазарното равновесие също се поддържа от правителствата, но създаваните интервенционни агенции се проявяват само като купувач. Правителствата гарантират на селскостопанските производители цена, която винаги е по-висока от свободната пазарна цена. По тази по-висока фиксирана цена селскостопанските производители винаги могат да продават количества, колкото пожелаят. Това означава, че производителите избират един от двата варианта – или да продават произведените продукти на пазара по по-ниска цена, или да я продават на държавните агенции по по-високата фиксирана цена.
Поддържащото изкупуване задължително трябва да се прилага, когато успоредно с това има бариери пред вноса. В противен случай чуждестранните производители също се насочват, за да предлагат на правителствените агенции селскостопански продукти, тъй като са привлечени от по-високите цени. Поддържащото изкупуване на прилага с цел коригиране предлагането на селскостопански продукти на вътрешния пазар. Целта е да се ограничи предлагането и по този начин да се стабилизират цените. Формиралите се запаси, правителствата могат да насочат към международния пазар, на който да се предлагат по-ниски цени от международните. Това от своя страна изисква правителствата да имат бюджетен ресурс, чрез който да компенсират експорта по по-ниска цена. За тази цел използват експортни субсидии, които са разлика между цената на световния пазар и по-ниската предлагана от правителството на този пазар. Това означава, че поддържащото изкупуване може да влияе негативно на бюджетния ресурс в две направление:
4. Използване на бюджетните средства за изкупуване и съхраняване на излишната продукция.
5. Използване на бюджетни средства за експортни субсидии.
Успоредно с това поддържащото изкупуване винаги е свързано с високи цени, които потребителите заплащат на вътрешния пазар. Така на практика излиза, че от една страна правителствата стимулират националните потребители да плащат по-високи цени, а от друга- чуждестранните консуматори по-ниски. Това предизвиква недоволство в националните потребители. Поддържащото изкупуване винаги изисква и контрол върху вноса и износа. За тази цел могат да се използват тарифни или нетарифни ограничители.
