Кибернетиката разкрива и описва общността, т.е. еднотипността на функционирането на управлението в сложните динамични системи, абстрахирайки се от техните съдържателни характеристики. Тя доказва, че системите се характеризират с непрекъснати изменения, сложност на структурата и повишаване или намаляване степента на стабилност на съществуването си в зависимост от количеството информация в тях. Показва, че необходима съставна част на самоуправляващите се системи са обратните връзки. Извеждането на понятието „информация” като основополагащо за изясняването на управлението, дава възможност за адаптирането му към всички класове системи.
Както теорията, така и практиката показват, че управлението е невъзможно без обратни връзки. Това е така, защото обратната връзка носи информация за:
- резултатите от предишната права връзка;
- вътрешните изменения на системата;
- въздействията на околната среда.
Следователно, управлението и информацията в системата се намират в неразривно функционално и структурно единство.
Кибернетиката изучава която и да е система единствено като информационна система. Информацията, както и управлението представляват неотменима характеристика на системите. Там, където има информация се осъществява и управление, а там, където се реализира управление, то е свързано с наличието на информация.
Всяка система има вход и изход. Сложните динамични системи обаче притежават и специфично устройство за обработване на въздействията, наречено процесор. При това положение управляващата система възприема информацията през входа, преобразува я чрез процесора и я предава във вид, необходим за управлението на обекта. След това отново получава информация от обекта за резултата от управляващото въздействие, отново я преобразува и т.н. В този случай управлението представлява резултат от обмяна на информация между двете подсистеми.
Движението на информацията от входа през процесора към изхода се нарича „пряка връзка”. По нея се осъществява получаване, преработване и предаване на информацията. Резултатът от информационното въздействие протича по канал, свързващ изхода /т.е. управляваната подсистема/ с входа на управляващата, наречен „обратна връзка”. Така процесът се затваря, след което се повтаря многократно.
Изхождайки от описаното до тук вече имаме основание да обобщим, че управлението от кибернетична гледна точка представлява цикличен информационен процес на приемане, преработване, предаване на информация и обратна връзка.
Първият стадий от процеса на управлението е получаването на информация. Осъществява се на входовете на системата, както от външната среда така и от вътрешната. Информацията достига до входовете чрез сигнали под формата на съобщения. Характерна особеност при получаването на информация е, че системата не реагира на всички сигнали, а само на тези, които са необходими за управлението при определени условия и определено време.
Възприемащите възможности на входовете на системата са в пряка връзка и зависимост от нейното разнообразие. Управляващата система трябва да има готовност за приемане на разнообразни сигнали. Да асимилира и трансформира тези от тях, които са полезни за системата и да не допуска тези, които могат да нарушат нормалното й функциониране. Колкото по-разнообразни са елементите и опитът, а следователно и информацията, толкова по-устойчива и мобилна е системата.
Вторият стадий от управленския информационен процес е преработването на информацията.
Получаването на информацията фиксира първичното, изходното състояние на управляващата система. Наличната външна и вътрешна информация е във вид, който предполага допълнителна обработка преди да бъде използвана.
Третият стадий от управленския процес е предаване на информацията. Той се осъществява чрез сигнали по информационния канал, свързващ управляващата с управляваната система. По него протича преобразуваната информация и по същество се реализира „правата връзка” в системата за управление.
Четвъртият, завършващ стадий на информационният процес на управление е „обратната връзка”.
Обратната връзка е необходимо условие за всяко управление, независимо от това кога, къде и в каква форма се реализира. Тя е свойство на всички управленски системи.
Същността на принципа за обратна връзка се състои в това, че всяко отклонение в системата за управление от зададеното състояние става източник за ново движение, насочено към създаване на равновесие.
Принципът за обратната връзка е основен принцип на управлението, необходимо условие за информационното взаимодействие между неговите подсистеми. Следователно, системата за управление по принципа за обратната връзка винаги е информационна система, способна да получава, преработва и предава информация.
