Независимо от огромните заслуги на кибернетиката, тя не успява да формулира единно и изчерпателно определение на понятието „управление”. Кибернетиката сама по себе си е формална наука, която преди всичко дава отговор на въпроса как да управляваме, но не обяснява защо да управляваме. Поради това, единствено нейните постановки не изясняват същността на управлението в най-висшия тип сложни динамични системи– социалните.
От социологическа гледна точка управлението се изследва във взаимодействията между отделните части на социалното цяло и включва в себе си съдържателното формиране на целите. Следователно, управлението в социалните системи е:
- сложна, съзнателна и целенасочена човешка дейност, свързана със съдържателната част на протичащата информация. За разлика от кибернетиката, която разглежда целите като нещо дадено, социологията ги свързва с формите на съзнанието, със съдържателните характеристики на социалната система.
Социологическият подход към управлението предполага да се изхожда от социологическата структура на социалните явления и процеси. Това означава при функционирането на управлението да се има предвид наличието на материално-производствена сфера, духовен живот, сфера на социално възпроизводство и комуникации, както и тясното му взаимодействие с тях.
Системата за управление има вторичен по своята природа характер. Тя е „изкуствено” творение на човека, негово субективно творчество. То се основава на строга обективна логика. Негова задача е да се обхване сложността на конкретния обект на управление. В същото време никоя социална система на управление не е просто огледално отражение на своя обект на управление, а е вече друга орбита, движеща се по свои собствени вътрешни закономерности.
Както субектът, така и обектът на управление имат сложна, многойерархична структура. Йерархичният характер на управленската структура предявява специфични изисквания.
В качеството на субект на управление се проявяват социалните институции, организации, екипи и личности, които осъществяват управленско въздействие. Обекти на управление, най-общо, са различни фирми, организации, институти, групи, личности. Тези, към които е насочено управленското въздействие.
Следователно обектът и субектът на управление са относителни понятия. И двете страни при едни взаимодействия се проявяват като субекти, а в други- като обекти на управление. Това означава, че субектът и обектът на управление се намират в органическо функционално единство.
Единството и взаимодействията на субекта и обекта на управление се обуславят от редица социалнопсихологически явления. Основните от тях са: потребностите, интересите, мотивите, ценностите и нагласите. За отделните хора и групи те са ясно изразени, но в рамките на цялото са твърде разнообразни и понакога противоречиви.
При осъществяването на управленските отношения между субекта и обекта на управление се реализират редица операции и процедури, които следват една след друга. Тази последователност се свързва с разчленяването на управленския процес на определени етапи на дейност, които притежават относителна самостоятелност. Те се извършват, докато завърши съответното въздействие. След това на основата на информацията за резултатите процесът започва отново и т.н.
Управлението има сложната задача чрез механизмите и средствата си да ги проучи, координира и насочи по посока на реализиране на единната цел.
