Диагностика
Има регулярна и епизодична диагностика. Има диагностика при извънредни ситуации. Диагностика с регулярна дейност.
Кой осъществява диагностиката? Диагностиката може да включва всички звена в организацията, може да се извършва от различни консултантски звена. Определянето на диагностиката, проблемите, които разкриваме са свързани с няколко отклонения. Диагностиката трябва да е една регулярна дейност.
Диагностиката трябва да включва всички звена в организацията, включително и управленското звено, но може да се извършва такава диагностика и от консултантското звено.
Отклонения
Проблемите се свързват с някакви отклонения. Отклонението предвижда дадена промяна, спрямо която организацията трябва да реагира.
Спрямо какво ние ще регистрираме отклонението?
Всяко отклонение спрямо еталона ли ще формулираме като проблем?
Кога едно отклонение се превръща в проблем и е извън допустимите граници и трябва да бъде решен?
В една организация всяко едно звено има различна представа за нещата. Изходната база може да бъде различна. Отделния субект по различен начин ще прецени отклонението, което възниква според неговите желания, преценки, мнения.
Изхождаме от критерия „ефективно поведение на организацията” . При ефективно поведение резултатът трябва да бъде разположен така в пространството и времето, че да доведе до постигането на желан резултат.
Диагностиката се осъществява на всички нива от системата.
На концептуално ниво диагностиката се движи към разпространение на желаното състояние. Опитваме са да идентифицираме субектите, чиито желания са съвместими с нашите.
На системно ниво диагностиката се основава на системен анализ, синтезиране на различни алтернативи. Трябва да отчетем факторите, които ограничават този аспект и възможностите - в каква насока ще се променят. Кои са значимите ограничения, от какъв тип са те, можем ли да въздействаме върху тях или не.
На изпълнително ниво диагностиката се свързва с реалистичния подход, акцентираме върху реалистичността, целенасочеността.
Диагностиката е свързана с формулиране на проблеми на дадено ниво. Всяко ниво има своите особености. Акцентира се върху инф. страна на въпроса като един перманентен процес. Има изградена система за натрупване на информация. Самото дефиниране на проблема може да бъде в социологически и кибернетичен план.
Основни точки в диагностиката:
1. Изграждане на концепция за дейността в организацията по събиране, изработване на информация.
Тази концепция трябва да съдържа:
А) определяне на потребностите от информация
Б) каква потребност ще има от първична и вторична преработка на информация
В) анализ на информацията
Г) какво ще ни струва всичко това при разработване на една концепция
Д) критерии за оценка на информацията в следните аспекти:
- доколко получената информация съответства на съдържателното отношение, това което ни е необходимо
- до каква степен ни интересува детайлизираност на информацията
- измеримост и точност на информацията. Информацията трябва да бъде количествено измерена
- информацията, която се използва трябва да бъде надеждна, информацията може да се получи от органи на бизнеса с нужния авторитет. Проблема с надеждността и достоверността на информацията се решава когато източника е повече от един. Добре е да се търсят различни източници.
- своевременността на информацията – да пристига тогава, когато ни е необходима
- достъпност на информацията
- цената на придобивана на достоверна и полезна информация
Е) И източници на информация това са– непосредствен опит, наш или на организацията, различни модели, които се изграждат, различни експерименти.
2. Методи, използвани за формулиране на организационни проблеми:
свързани с прогнозиране, проекции, симулации, експертиза и др.
А) метод на прогнозиране – основава се на идеята за стабилност на тенденциите от миналото в бъдещето /прогнозиране темпа на икономически растеж/.
Б) метод на проекциите – да се опитваме да стинем до момента на разпознаване на значим проблем колкото може по-рано от момента на неговото възникване.
Разграничаваме три основни насоки:
- опираме се на проявени симптоми, твърди факти, на основата на които се правят прогнози за недалечно бъдеще
- основаваме се на индикатори, сигнализиращи други съпътстващи процеси и явления
- основаваме се на концепцията за слабите сигнали. Изхождаме от това, че динамиката в околната среда е силно увеличена. Трябва да предвидим бъдещо състояние на средата.
Основен проекционен метод е метода на сценария – предполага определяне на фактори от средата, които са от значение за организацията, състоянието на които може да попадне и чрез комбинация от тези фактори разработваме сценарий за бъдещата среда на организацията.
В) метод на симулации – разработване на модели, чрез които се опитваме да изучим връзките и влиянието, формиращи ситуациите. Когато се опитваме да разберем динамиката в самите процеси. Търси се връзка между фактори и състояние. Изгражда се модел, като се променят неговите параметри и се наблюдава резултата.
Г) методи, свързани с експертиза – означава да се извлича информация и формулират проблеми като се използва опита и оценка на експерти от дадена област. Те трябва да са тесни експерти в дадената област, да са с оптимална численост, да има разнообразие на мнения, но не прекалено.
Д) евристични методи – стимулират мозъчната дейност
Всеки един от тези методи може да бъде използван във всяка фаза от дадена диагностика.
