Решението е сърцевина на управлението, то е негова основна характеристика. Без управленско решение няма истинско управление. Редица автори определят изработването на управленски решения като най-важна управленска функция, като ядро на управлението. Нещо повече. В специализираната литература дори съществува т.нар. ”школа на решението”, чиито привърженици не само твърдят, че изработването на решение е най-важният акт в управлението, но че самият процес на управление се свежда до процеса на изработване на управленско решение.
По своята същност управлението представлява основно средство за въздействие, система от мероприятия, свързани с:
- изменение на поведението на хората и колективите;
- изменение на организационната структура на производството и управлението;
- преразпределение на ресурси;
- изменение на условията за функциониране на системата и връзките между нейните елементи.
Управленското решение е волеви акт със социална насоченост и последици. То представлява избор на възможен начин за постигане на предварително поставена цел при определени условия за нейното осъществяване.
Управленското решение не трябва да се разглежда като нещо случайно, произволно. Предпоставка за неговото приемане винаги се явява наличието на някакъв проблем, т.е. несъответствие между желаното и актуалното състояние на управляемия обект, което е пречка за неговото ефективно функциониране и развитие.
Всеки проблем се заражда и съществува в определена среда под въздействието на различни фактори – вътрешни и външни. Това по същество представлява проблемна ситуация. Вземането на решение относно проблемната ситуация осигурява равновесно състояние на управляемия обект.
За да се вземе управленско решение е необходимо да са налице четири условия:
1. Да съществува проблемна ситуация;
2. Да съществува алтернативност (изборност) в изходите от тази ситуация.
3. Да е налице управленски орган или лице, което да е овластено да взема решение.
4. Да съществува система от критерии, по които да става избор на оптимален вариант.
Като съществена част от общия управленски процес вземането на управленско решение има информационен характер. То се изработва и приема в резултат на разнообразна и сложна работа с информацията, т.е. процесът на решаване зависи от информационното състояние на организацията. Информационното състояние намира израз в степента на информираност на субекта на решаване .
Процесът на вземане на решение има интуитивен, логически или рационален характер.
Интуитивните решения имат редица несъвършенства:
- те не са подготвени методично, а са импровизирани;
- те са твърде субективни, основават се на личния опит, на прозорливостта и таланта на съответния ръководител, на неговата логика и вътрешна убеденост;
- не са достатъчно мотивирани;
- разработват се въз основа на ограничена и често пъти непроверена информация;
- информацията, която се използва, касае минал период и той не може да се приложи направо по отношение на бъдещето. Защото управленските ситуации са неповторяеми, уникални и сами за себе си.
Въпреки тези недостатъци на интуитивните решения трябва да се отчетат причините, поради които делът на тези решения е твърде голям.
Прибягването до интуитивни решения не е за предпочитане, но то би било оправдано поне в два случая:
а) когато времето, с което разполага ръководителят е недостатъчно за проучване на цялата необходима информация, а проблемът не търпи отлагане, по-добре да се вземе някакво решение, макар и не най-доброто, отколкото да не се прави нищо;
б) когато се прецени, че възможните загуби от едно интуитивно решение са по-малки в сравнение с разходите за едно научно обосновано решение.
Решенията, основани на логиката, представляват избор, обусловен от знанията или натрупания опит на този, който ги взема. При този вид решения човек използва знания, натрупани от случили се по-рано ситуации. Той прогнозира резултатите от алтернативните варианти при съществуващата нова ситуация. Опирайки се на здравия разум, избира алтернатива, която е донесла успех в миналото.
В сложни ситуации съжденията на ръководителя могат да се окажат недостатъчни. В този смисъл ръководителят може съзнателно или несъзнателно да не използва нови възможности, нови идеи в нови области.
Рационалните решения се отличават от предишните две по това, че не зависят от интуицията и миналия опит на ръководителя. Към управленското решение се предявяват редица изисквания:
- да бъде научно обосновано ;
- да бъдат формулирани ясно и точно поставените цели, дейностите, ресурсната осигуреност на решенията;
- да бъдат подготвени най-голям брой алтернативи;
- свобода при вземането на управленски решения от мениджърите;
- да не противоречи на принципа на делегиране на властта и др.
