Лекции по Икономика

18. Етапи на процеса на изработване на управленски решения

Всеки конкретен проблем изисква специфичен начин за своето разрешаване. Едновременно с това съществува определена логическа последователност при изработване на всяко едно равнище, независимо от неговата специфика. Последователността от дейности по изработването на всяко решение формира цялостна процедура, която има своя вътрешна етапност.
Едни от най-важните въпроси на теорията на решението е за етапите на изработване на управленските решения.
Независимо, че в литературата няма единно схващане по въпроса за етапите на разработване на управленските решения могат да се посочат следните няколко етапа, които биха могли да се приложат за една голяма част от управленските решения:
Първи етап. Дефиниране на проблема за решаване. Без проблем няма нужда от решение. Проблемите са налице тогава, когато има отклонение между предварителните цели на управлението и действителното състояние. Възникналата проблемна ситуация поражда смущения в работата на фирмата. Може да предизвика сериозни последици ако своевременно не се вземе управленско решение за отстраняване на смущенията. Дефинирането на проблема може да бъде предизвикано от приемане на нова фирмена стратегия, свързана с обновяване на технологиите, на влизане на нови пазари и т.н. Следователно, най-различни могат да бъдат причините, довели до необходимостта от вземане на управленско решение. Идеята с тази първа стъпка е да се идентифицира проблема, да се отграничат причините от симптомите на проявление на проблема. Както лекарят диагностик събира информация и прави анализи, за да установи истинските причини на заболяването, така и мениджърът е длъжен да проникне по-дълбоко в същността на проблема и да се добере до истинските причини за лошата ефективност във фирмата.
Ето защо дефинирането на проблема за решаване трябва да отговаря на въпросите: какъв проблем стои за решаване; каква е целта, която се поставя с неговото решаване; как може да се реши проблемът; от къде идват смущаващите въздействия.
Втори етап. Анализ и оценка на изходното положение. Този анализ следва да се извършва в четири насоки:
а) анализ на проблема;
б) анализ на управляващата подсистема;
в) анализ на управляваната подсистема;
г) анализ на околната среда.
Анализът на проблема е необходим етап, за да може да се прецени дали този проблем изисква незабавно решаване или позволява по-обстойно проучване.
На този подетап е нужно да се изясни кои са причините за възникване на проблема, доколко е значим за дадената система, да се определят неговите граници и връзките му с другите проблеми.
На етапа анализ на изходното положение обикновено се събира допълнителна информация за проблема и се извършва диагностика на проблемната ситуация, набелязват се органите, които трябва да решат проблема.
Трети етап. Генериране на варианти.
Науката за управление изисква, а и практиката на управление показва, че е целесъобразно за всяка проблемна ситуация да се създават множество варианти за решаване. Това всъщност е най-трудният и съдържателен етап, тъй като се разработват алтернативите, т.е. възможните варианти на управленски решения.
Именно на този етап са необходими нови методи и творчески подходи с цел да се предложат колкото се може повече възможни решения.
Четвърти етап. Вземане на управленско решение. Това е най-важният и отговорен етап.
От многото варианти на управленско решение, подредени по приоритет, мениджърът трябва да избере един, който да формулира като свое решение. Необходимо е да се подчертае, че експертите предлагат решения, но ръководителят е този, който има съответните правомощия да взема решение и да носи отговорност за изпълнението му.
При избора на вариант трябва да се предвижда и бъдещото състояние на системата. Мениджърите, наред със строго специфичните фактори при управлението на дадената система, трябва да се съобразяват и с такива фактори като социални, политически, психологическии др., които са трудноизмерими количествено.
В нашата литература много автори процедират изработване на управленско решение с още няколко етапа.
Пети етап. Внедряване на решенията
Шести етап. Оценка на резултатите.
Тези два етапа са по-скоро свързани с реализацията на решението, а не с неговото изработване и имат повече техническо-прагматичен смисъл.