Лекции по Икономика

21. Линейна структура на управление

Линейната структура е най-старата, използвана при управлението на стопанските системи. Тя е приложена много отдавна във военното дело. Тази структура и връзките, които субектът на стопанското управление налага съзнателно чрез нейното създаване се характеризира със следното:
а) Преди всичко линейната структура се характеризира с прякото въздействие върху производствения процес и с осъществяването на всички управленски функции от едно лице, т. е. всички ръководители на всички равнища изпълняват еднотипни управленски функции, но по отношение на все по-стесняващ се обект на управление.
При линейната структура връзките между органите за управление са трайни, повторяеми, стабилни. Всеки от подчинените получава разпореждания само от един ръководител над него и се отчита само пред един ръководител. Формалните връзки се осъществяват чрез преки контакти. По-горе стоящия ръководител не дава разпореждания на подчинени, на които не е пряк началник. Това води до стабилност на връзките и създава увереност у подчинените, че никой освен прекият им ръководител няма право да им дава разпореждания и укрепва чувството им за отговорност. Тук всеки носи пълна отговорност за изпълнението на поставените конкретни задачи от ръководителя, независимо че характерът на връзките при тази структура често налага коопериране между ръководител и подчинен. Тази структура се гради върху принципа на единоначалието и създадените връзки в нея укрепват този принцип.
б) Положителните страни на тази структура са свързани с нейната простота, яснота на задачите, чувство на отговорност у подчинените, в стабилността на връзките, осигуряването на нужната разпоредителност и контрол. Тя създава отлична възможност за взаимна заменяемост на кадрите. Тази структура би могла да се прилага успешно в следните случаи:
- обучение- в малките предприятия;
- в предприятия, където номенклатурата на произвежданите изделия не е голяма;
- където производствените процеси не са много сложни.
Дори в тези случаи линейната структура не може да се да се препоръча безусловно, доколкото тя има и някои важни недостатъци:
- най-важното нейно несъвършенство е изискването за универсална компетентност на ръководителите от всички равнища, което при днешната ситуация в сферата на управлението и силното нарастване на обема на управленските знания е трудно, дори невъзможно да се постигне;
- обучението на ръководителите за компетентно изпълнение на всички управленски функции би било твърде продължително и скъпо;
- тази структура е многозвенна, т.е. с много равнища, което оскъпява управлението;
- линейната структура не отразява тенденциите в развитието на организацията и технологията на управлението;
- създава предпоставки за формализъм и администриране, а от тук и за бюрократизъм в управлението. Тази структура не е гъвкава, трудно се поддава на реформи, не може своевременно да реагира на промени на външната среда;
- линейната структура е тромава и скъпа. В такъв смисъл теорията за стопанското управление не може да препоръча като най-удачна която и да е било структура – изборът трябва да зависи от конкретните условия.