Стремежът за развитие на всяка стопанска единица, социална организация, колектив и др. е естествен процес на борба за оцеляване. При наличието на свободна конкуренция и пазарна среда този стремеж придобива първостепенно значение. Усилията могат да бъдат насочени в различни сфери, но най-често обект на въздействие са начинът, по който е структурирана организацията, поведението на персонала и използваните технологии. Ръководителят получава различна по съдържание информация. С особена важност е информацията, която му дава възможност да прецени големината и важността на силата за промяна.
Като процес управлението на промяната включва следните етапи:
1. Сили за промяна.
Организационната промяна е резултат от външни и вътрешни сили.
А. Външни сили.
а) икономическите сили, предизвикващи промяна са:
- брутен вътрешен продукт;
- инфлация;
- регулативна функция на държавата.
б) социалните сили включват:
- демографските промени;
- традициите;
- ценностите.
Една от най-важните външни сили, диктуващи потребност от промяна е пазарът и свързаните с него фактори като цена, реклама, начин на обслужване, нови продукти.
Към външните сили за промяна може да се отнесе и промяната в технологиите. По същество външните сили за промяна са извън контрола на мениджъра. Те действат на основата на други закономерности, върху които фирмите и социалните организации не могат да окажат влияние. Поради тази причина те са неуправляем фактор.
Б) Вътрешни сили.
а) структурата;
б) вземането на управленски решения;
в) персоналът;
г) комуникациите.
За разлика от външните сили, вътрешните са в полето на контрол от ръководството.
2. Разпознаване потребностите от промяна.
През този етап се проследява влиянието на различните фактори. За да се провери как те са се превърнали в сили за промяна.
3. Диагностициране и анализиране на проблема.
Изследването и анализът на проблема трябва да дадат отговор на следните въпроси:
а) в какво се състои проблема;
б) кого засяга проблема;
в) началото и края на промяната;
г) какви ще са разходите;
д) ще има ли ефект.
4. Разработване на алтернативни методи за промяна.
5. Определяне на границите на развитието. Ограничителни условия могат да бъдат: формите на собственост, фирмената култура, квалификационното равнище на персонала, мотивацията и др.
6. Избор на метод.
7. Преодоляването на съпротивата срещу промяната. Независимо от перфектността при осъществяване на промяната, винаги трябва да се отчита възможността от съпротива срещу промяната.
8. Осъществяване на промяната. Това е завършващият етап от цялостния процес на промяната.
