Лекции по Икономика

34. Човешкият фактор и социалната активност

В понятието „човешки фактор” се включват отделната личност, колективът и отношенията между хората и него. Най-важната характеристика на човешкия фактор в управлението е неговото самосъзнание. Това означава, че човек може да мисли и действа на базата на собствена логика, както и да прави изводи за отношенията на другите към него. Самосъзнанието като основна характеристика на човешкия фактор може да се разглежда от управленска позиция в две посоки– вертикално и хоризонтално. В първия случай се засягат личните интереси и поведението на човека е насочено към тяхното задоволяване. Във втория случай се засягат колективните интереси. От тази гледна точка управлението трябва да постига предварително поставени цели върху основа, съчетаваща личните и колективните интереси.
Постигането на целите в управлението е резултат на активност, проявена от човешкия фактор в ролята му на управляващ и управляван. Тази активност има преди всичко социален характер, но факторите за нейното проявление са от различно естество. Най-общо те могат да се разделят в две групи – общи и специфични.
Сред общите фактори за социална активност по важни са следните:
1. Обща култура. Тя има съществено значение за поведението на човешкия фактор в колектива. Обикновено този фактор не е в достатъчна степен управляем от гледна точка на формирания колектив, тъй като е следствие от цялостното възпитание на личността до момента.
2. Специална функционална култура. Този вид култура е резултат от поведението на личността при осъществяването на професионалните взаимоотношения. Влияе се в значителна степен от общата култура, но има и специфични страни, свързани с познанието на „правилата на играта” при деловите контакти. В тази насока важно значение има усвояването на деловата етикеция и познаването на психологията на другата страна– ръководител, подчинен или партньор.
3. Мотивирани фактори. Най-важно място сред тях заемат стимулирането и отчитането на интересите на личността в колектива.
Към специфичните фактори за социална активност можем да отнесем:
1. Начина на изработване на управленско решение. В случая са важни два момента:
Първият– когато трябва да се осигури участие на колектива в изпълнение на решението и,
Вторият– когато е важно да се действа по оперативен път и за кратко време да се постигне съответната цел. Постигането на активност у подчинените в двата случая е въпрос на подход от страна на управляващия. Осигуряването на висока степен на активност на колектива в изпълнението на едно решение изисква и прилагането на по-демократични форми при неговото изработване. И обратно– решенията с оперативен характер се нуждаят от по-голяма директивност за да може в рамките на определеното време да се постигне желаният резултат.
2. Начина на управленско общуване. Известни са различни указания за това как да се създаде благоприятен климат в управленската сфера, така че да бъдат удовлетворени и подчинените и управляващите. Във връзка с посоченото, интерес за мениджърите представляват двата „закона” за управленско общуване на А. Панасюк, подробно изложени в книгата му „Управленско общуване”. Първият закон най-общо е формулиран така: „Ако вашият подчинен ви е разбрал, това още не означава, че той е съгласен с Вас”. Или синтезирано: „Да разбереш не означава да приемеш”.
На пръв поглед, когато се взема дадено решение или се дава пряко разпореждане, у някои ръководители погрешно остава впечатлението, че е налице готовност за неговото изпълнение. Практиката потвърждава, че добре разработени решения са били обречени на неуспех именно поради непознаването на този психологически момент. При подобна ситуация пред нас изпъква въпроса: „Защо подчиненият не приема възложената задача, въпреки че правилно разбира ръководителя”. Отговорът на подобен въпрос е, че разпореждането не съответства на вътрешната убеденост на подчинения.
Психолозите обясняват това с начина на възприемане на личността на ръководителите от подчинените. В служебните взаимоотношения ръководителят се възприема по два начина – като личност и като човек, овластен да дава разпореждания и да взема решения. Именно с това са свързани и възможните различия. Горната постановка ще може да бъде разбрана само ако се има предвид втория закон на управленското общуване, който най-общо може да се формулира така: При равни други условия хората по-лесно възприемат позицията на този човек, към когото имат симпатия, привързаност, дружба или любов, т.е. проявяват положително емоционално отношение.
Следователно, вторият „закон” произтича от природата на самия човек, от особеностите на неговата психика, в съответствие с която моралния климат (система от отношения) за него е по-важен от физическия– природния климат.
Хората, с които работи един ръководител са настроени по различен начин към него. Едни например се отнасят с голяма симпатия, други – с по-малка, трети- възможно хладно, четвърти- дори негативно.
Проблемът е какъв подход да се избере, така че подчинените, които се отнасят негативно към ръководителя, също да го приемат, като проявят положително отношение.