На настоящия етап е много трудно да се даде пълно и точно определение на понятието „ устойчиво развитие”. Трудностите произтичат от характера на самата система, която е обект на изследване. Тя има твърде разнороден характер. Освен това има голям диапазон както в степента на удовлетворение на потребностите, така и на самите потребности. Различие има и в равнището на развитие на отделните страни. Не е еднакво и екологическото състояние на планетата. Съществено разминаване има и в социалното развитие.
Постигането на устойчиво развитие може да се осъществи само съзнателно от човека, тъй като само той насочва протичането на процесите и явленията. Щом като съзнателно се управлява този процес от хората следва да има консенсус между тях във връзка с очакваните резултати и начините за тяхното постигане. Няма съмнение, че при наличието на противоречие и конфликти е немислимо да се говори за постигането на устойчивост въобще.
За първи път масово понятието „устойчиво развитие” се появи на конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. По късно започнаха да се употребяват и категориите „устойчиво земеделие”, „устойчив туризъм”, „устойчиво лесовъдство” и т. н.
Под „устойчиво развитие” следва да се разбира такова общество, което в отговор на изменение на вътрешните и външните условия е способно да установи ново, съответстващо на тези изменения равновесие както вътре в себе си, така и в цялата среда на своето съществуване.
Устойчивото развитие е концепция, която се изгражда върху основата на устойчиви форми на развитие, осигуряващи по-висока степен на функциониране на системата. Този процес не се откъсва от динамиката на разумното потребление. Устойчивото развитие е обективна необходимост на бъдещето, но още от сега следва да се предприемат ефективни действия за неговото осъществяване.
Основните измерения на устойчивото развитие са три взаимно свързани елемента:
- Икономически;
- Социален;
- Екологически.
Устойчивото развитие не трябва да се разглежда като застинал процес, константна на производство и потребление. Напротив, то е динамичен, като прогресивните новости– в икономическо, екологическо и социално отношение, намират широко поле за приложение.
Проблемът е световен и безпрецедентен по своите мащаби и форми на проявление. Той обаче е нерешим без регионални и национални цели и стратегии за неговото осъществяване. Това ни дава основание да обобщим, че устойчивото развитие е една прагматична потребност на бъдещето развитие на човечеството, императив, който няма политически алтернативи.(П. Пенчев).
При изясняването на устойчивото развитие следва да се предвидят някои основни моменти в неговото съдържание:
1.Удовлетворяване на разумните потребности на хората, като се изхожда не само от настоящето, но и от бъдещето. Задоволяването на разумните потребности на хората е предпоставка за безкризисно развитие.
2.Демографското развитие да е в синхрон с изменящия се продуктивен потенциал на екосистемата.
3.Цялостното развитие трябва да бъде в предварително зададени граници (икономически, екологически и социални).
4.Земеделието трябва да се развива на прилично равнище. Земята да не се изтощава над определеното ниво.
5.Провеждане на оздравителни мероприятия по околната среда. Важно е да се определят точно разходите във връзка с екологията във времето .
6.Търсене на нови решения в енергодобива и в строителството.
7.Усъвършенстване на разпределителната система, като основната цел е да се решат проблемите на бедността.
Устойчивото развитие следва да се изгражда въз основа на система от принципи. Те са непосредствено свързани с цялостната система на управление. Ръководейки се от практическото осъществяване на концепцията за устойчивото развитие учени и практици се обединяват около следните принципи:
а) Взаимна обвързаност между икономика, екология и социална политика, като не се дава предпочитание на нито един елемент на системата.
б) Цялостно решаване на проблемите по веригата ГЛОБАЛНО– ЧАСТНО.
в) Ангажиране на всички във връзка с решаването на проблемите: международни органи, правителства, фирми, отделни граждани.
г) Прозрачност на информацията по конкретните проблеми.
д) Разясняване на доктрината „устойчиво развитие” пред широките маси и мотивиране тяхното участие при решаването на съответните въпроси.
е) Недопускане тази доктрина да се използва за реализиране на дребни държавни и политически цели.
ж) Удовлетворяване на разумните потребности във връзка с неизбежната промяна от консуматорски начин на живот към природосъобразен.
Днес е необходимо устойчиво икономическо и социално развитие не само на отделни региони и държави, но и на цялата планета, като един организъм. Човечеството е задължено да поеме отговорността за решаването на такава мащабна задача.
