Лекции по Икономика

41. Промени, характеризиращи приспособяването при неуспех

Ако се приеме, че неуспехът представлява такава ситуация, която е породена от действието на вътрешни и външни фактори, може да се очертаят и първите два важни съставни елемента на механизма за приспособяване при настъпилите промени. Те са свързани именно с промени, продиктувани от действието на тези фактори.
Приспособяването към неуспеха е изискване, което фирмата трябва да съобрази.
Първо, че в съответната област от живота на фирмата е настъпил кризисен момент и той е реален факт.
Второ, че трябва да се анализират вътрешните и външните причини за получения спад (неуспех) в съответната дейност.
Трето, макар с отрицателен резултат, неуспешната дейност трябва да се съвместява с останалите.
Четвърто, необходим е известен период от време за промяна, който ще осигури излизане от кризисното състояние.
Пето, ако не се вземат мерки, този негативен резултат може да се пренесе и към други дейности във фирмата.
Промените, характеризиращи приспособяването при неуспех, могат да се обособят в две подгрупи:
а) Промени за приспособяване към неуспех, породени от вътрешни причини. При тях като цяло е налице приспособяване на системата към външната среда. Но поради причини вътре в нея са налице отклонения в поведението на един или повече елементи. Действието на причините се смята за минал процес. Те трябва да се съобразят като факт, но по-съществено в случая е какви промени трябва да се извършат от гледна точка на резултатите в момента. Самият процес на приспособяване е запазване на устойчивото поведение на системата като цяло, отчитайки негативния резултат от функционирането на определени елементи. Цели по-конкретно на базата на информацията от диагностиката да се промени режимът, при който функционират съответните елементи (респективно дейности във фирмата). В какво се изразява съдържанието на видовете промени.
Структурни промени. Те изискват да се променят такива параметри като:
- задълженията на определен кръг ръководители и специалисти, свързани с неуспеха;
- брой на звената- ако неуспехът се окаже траен или засяга съществено цялата система, може да се създадат нови, с коренно различни функционални характеристики. Тази мярка обикновено се смята за крайна, но е приложима в критични ситуации. Структурните промени са едни от най-съществените във фирмите и организациите. Те засягат като цяло почти всички звена и поради тази причина към тях се преминава, ако има тенденция към краен неуспех.
б) Промени за приспособяване към неуспех, породени от външни причини. В случая е налице нарушаване на взаимодействието на системата с външната среда, поради което се създават проблеми по устойчивото й развитие. Като по-важни причини от външен характер за неуспех на фирмите могат да се посочат следните:
-действието на конкурентите;
-промяна в действието на нормативните актове, въпреки че те засягат всички фирми и организации, които имат и различна готовност за тях. Тези които не могат да се приспособят към тях регистрират временен или траен неуспех;
-грешки в проучването на пазарните потребности- те могат да бъдат в две посоки: както производството над, така и под действителните пазарни потребности. И в двата случая ще бъдат налице определени загуби;
-настъпването на случайни събития, които не са предвидими (природни бедствия, екологични катастрофи и др.);
-политически решения, които не са в съответствие с икономическата действителност;
-промяна в предмета на дейността, изразяваща се в частично закриване на отделни дейности за усилване на други по-благоприятни пазарни позиции. До голяма степен това е рисково решение, защото гаранцията за успех зависи и от допълнително възможни за влияние външни причини;
-намаляване на обхвата на дейностите до възможния техен ефективен минимум-тази мярка се прилага, когато не могат да бъдат открити свободни пазарни ниши или липсва потенциал за развитие на нови, сродни дейности;
-преустановяване на съществуващите дейности и търсене на възможности за нови, които до сега не са извършвани и за които може да се използва наличния потенциал.